4 мита за работещата майка
“В ход е голяма революция, но това е революция, която прохожда трудно. Съчетаването на майчинство и работа все още се сблъсква със сериозни препятствия.” Арли Хокчайлд
Спокойно можем да кажем, че днес една работеща майка посвещава на децата си еднакво количество време, а и повече, от това, което майките преди нас са отделяли за своите деца. И едва ли би било твърде смело, ако кажем, че качеството на вниманието, което получават днешните деца е по-високо в сравнение с миналите поколения.
Въпреки горните очевидни и неопровержими факти, все пак някои митове се оказват доста упорити.
Първи мит. Ако родителите си стоят повече у дома, децата с проблеми в училище щяха да са по-малко и престъпността щеше да намалее.
За съжаление статистиката опровергава това твърдение. Престъпността е най-разпространена в семейства, в които майката и бащата се безработни и следователно си стоят вкъщи, но за сметка на това семейният доход е значително по-нисък от средния. Няма статистика, отнасяща се до успеха на децата в училище, но според наблюденията на специалистите и преподавателите, наличието или отсъствието на родителите през деня не е задължително свързано с оценките в бележника на детето.
Рекламите показват все по-често ведри деца и идеални майки, който приготвят закуски, лекуват колене, участват в игрите. Но от различните проучвания и изследвания знаем, че действителността е различна. Дори когато майката е дома-киня, предпочитаната компания за децата е телевизорът, пред който те прекарват средно по два часа дневно.
Втори мит. Малкото дете има неизменни нужди, които само майката може да задоволи.
Неоспорим факт. Но никой не е доказал, че тези нужди могат да бъдат задоволени само от майка, която е постоянно на разположение. Дълбока и стимулираща връзка между майка и дете се изгражда не от броя часове, които те прекарват заедно, а от дълбочината и искреността на отношенията помежду им. Каква взаимовръзка има между дете, залепнало за телевизора и баща или майка у дома, които “нямат време”?
Известният педиатър Марчело Бернади пише: “Винаги има някой, който обвинява работещата майка, че прави мъжете на маймуни, не се грижи за детето си, че се проваля, че се противоставя на природата, че пренебрегва семейството. Не об-ръщайте внимание на тези хора! Присъствието на фигурата на майката е жизнено необходимо на детето за изграждане на личността му, но не е необходимо това присъствие да бъде постоянно и непрекъснато.”
За хармоничното психическо, емоционално и интелектуално развитие на детето обаче е необходимо то да има възможност да установява отношения с други близки фигури - баща, баба, дядо, батко, кака... Те обогатяват неговия свят като му предла
гат серия от стимули, които един единствен човек, дори майката, не е в състояние да му даде.
Трети мит. Причина за всяко смущение, от което страда детето, е отсъствието на майката.
Детето не може да спи. Педиатърът: “Какво искате, госпожо, тя не Ви виждапо цял ден...” Детето не се храни. Педиатърът: “Естествено. Прави го, за да привлече вниманието Ви. Вас никога Ви няма...” Детето се напишква в леглото.Педиатърът: “Нарича се “енуреза”, госпожо... Това е единственият начин, по който детето може да каже: “Нуждая се от теб.”
Няма обаче изследвания в подкрепа на тази теория. Въпреки че никой не отрича, че подобни видове поведение могат да се коренят в усещане за дискомфорт у детето, не е доказана връзка с продължителността на времето, което майката прекарва или не прекарва с децата си.
Четвърти мит. “Децата растат бързо, дъще. След някоя и друга година ще се разкайваш, че не си им се радвала достатъчно!”.
Като чуе тези думи, изречени от майка си или баба си, жената като нищо ще реши да си остане вкъщи. Детето расте и остава с майка си, която продължава да му се радва, докато то стане на 30 години. Бабата е жива и е вече на 80 години, а бедната майка, вече на 50, продължава всяка сутрин да прави кафе на сина си и билков чай за бабата...
