„Не я понасям”
Снаха ми само разлиства модни списания, но има претенцията да философства за всичко. „Тиквичките са трудносмилаеми.” „Ако си дърпаш пишлето, рано или късно ще ти увисне”. „Шегувам се!” бърза да каже след това, когато види лицето ми и започва да се смее.
Но не разбира ли, че всичко онова, което казва, остава в съзнанието на сина ú? Само при вида ú се изнервям, а отглежда дете, невежо като нея. Естествено не казвам нищо на сина ми. В крайна сметка той си я е избрал. Мълча си. Измъчвам се вътрешно. Мисля си, че синът ми и внукът ми биха могли да заслужават нещо по-добро. Всеки път, когато им отивам на гости, е винаги мъчение за мен.
Стефания, на 62 години
Откъс от книгата "Да живеят бабите" на ИК ТАРА
