След раждането си поплаках малко. Беше силно емоционално изживяване. След това си бях същия. Кристиан
Бях много изморен, защото прекарах близо 10 часа в болницата при жена ми. Усещах се някак си различно и леко несигурно. Трудно е да се опише. Стоян
Таткото остана на заден план, други бяха грижите... Наложи се жена ми да роди със секцио и поради лекарска грешка операцията продължи 4 часа. През тези дълги часове забравих, че съм станал баща. След всичките месеци, през които се бях чувствал излъган, точно в този адски напрегнат момент, в който можех да ги загубя, разбрах: искам детето, искам жена си, искам всичко да е наред! Петър
В такива моменти сигурно чувствата на всички бащи, живели на планетата някога и сега, си приличат: има гордост (“Ей вие, всички, удостойте с внимание “виновника” за един нов живот!”), има и известно притеснение от неизвестността (особено първия път) - нещо се е променило необратимо, с всички произтичащи от това последици, ала тяхната конкретика все още е твърде далеч. Онова, което е ясно, е, че къщата трябва да бъде подготвена за приемане на родилката (що за ужасна дума!) и за бебето, а това (ако младите живеят отделно) е работа на бащата, най-вероятно за първи път самостоятелна. Така че за гледане в огледалото изобщо няма време. Калин
Видях един изключително щастлив човек (който го болеше глава от махмурлук и малко сън ) ... Бях много, много горд баща. Динко
