Статусът „втори баща” обикновено е равносилен на „аутсайдер”. Вторият баща е просто „новият мъж в живота на мама”, който трябва да направи и невъзможното, за да спечели доверието и приятелството на малчугана.
Вторият баща може да бъде любящ, грижовен и щедър, но в очите на детето да изглежда като човекът, който се опитва да измести баща му. Разбира се това няма как да стане – и след като вторият баща е абсолютно наясно с това, той трябва да се опита да убеди и детето. Естествено ще има много опити и още повече грешки, но това не означава, че нещата ще останат такива.
Най-важните качества, които вторият баща трябва да упражни в процеса на приобщаване и опознаване са търпението и постоянството. Това ще бъде трудна и продължителна битка. Но единствено от него зависи дали този нов за всички живот ще потръгне и дали, когато детето говори и мисли за семейството си, ще причислява към него и новия му член.
В днешно време много бракове се разпадат и все повече хора се женят повторно. Целият този процес рефлектира най-вече върху детето. То е смятало, че родителите му ще се обичат вечно и появата на втори баща в живота му действа стресиращо и объркващо. Ако пък е вече поотраснало и е възприело факта, че семейството му няма да бъде пълноценно, то при повторната женитба на майка му на преден план излизат ревността, несигурността и дори озлоблението. И каквито и опити да прави вторият баща, за да стигне до сърцето на малкия, те ще бъдат равносилни на сблъсък в непробиваема каменна стена. В такъв момент единственото, което може да стори е да чака и да продължава да опитва. Било то като демонстрира положително отношение към семейното положение, като комуникира открито и при всеки удобен повод с детето, като явно показва, че осъзнава мястото си и въпреки това иска всички заедно да продължат напред.
