Ще ставам баща
Чудесата винаги идват неочаквано (нали за това са чудеса!) и по правило ни сварват неподготвени, като първия сняг през зимата. Същото е и с чудото на живота. Тъкмо си успял да въдвориш някакъв ред в хаоса от чувства, нови роднини, пазаруване веднъж в седмицата (вече без любимите консерви от риба или пица пред компютъра) и дори вече си намерил място за автършейфа си сред многобройните странни тубички и бурканчета в банята, когато изведнъж то те връхлита. Не че не сте го искали и двамата, не че не сте го планирали, но когато думите „Ще имаме бебе” най-сетне достигат до съзнанието ти, нещо здраво те присвива под лъжичката. За миг светът спира да се върти и цялата вселена утихва, за да чуе отговора ти...
...И после всичко тръгва по реда си - прегледи, консултации, изненадващо променящото се тяло на човека, когото уж добре познаваш, но сега като че ли е различен, ръката, сложена на корема, за да усети първите поритвания, които те разтапят („На тати футболистчето!” или „На тати балеринката!”).
Къщата постепенно се изпълва с миниатюрни бодита, проспекти на детски колички, легълца и какво ли още не. Това е твоят дом и някак вече не е и постепенно започваш да разбираш, че спокойната ти зелена морава нито е толкова спокойна, нито пък толкова зелена, както е изглеждало до скоро и както си гледал по филмите.
Ще участваш! Това е истината. Скоро ще се присъединиш към отбора на родителите. Много хора са ти казвали, че това е маратонско бягане, при това с препятствия, но едва сега започваш да разбираш думите им. Какво е да си баща? Май още никой не знае, включително и самият ти, но въпреки това звучи хубаво... а защо тогава нещо постоянно застава на гърлото ти!?
Водопадът от емоции (не непременно радост), който залива мъжа, току що научил благата вест, че ще има дъщеря/син може да е унищожителен по сила. Поради това, най-честата реакция е защитна – след първоначалните подскоци, бащата изглежда малко потиснат.
Няма начин да влезеш в голямото състезание, ако преди това не си се подготвил. А подготовката, както знаеш, не е лесно нещо. Хем е дълга, хем - изморителна. Но затова пък носи някои неочаквани открития за теб самия. Например, че вече си пораснал (е, поне малко!) или че разказите за раждания могат да те накарат да сънуваш кошмари няколко дни, или пък че ти харесва да си „говориш” с малкото човече от другата страна (напомня малко на срещи от „трети вид”). А през останалото време се люшкаш между наставленията на д-р Спок, „Самопознанието” на Бердяев и „Карлсон, който живее на покрива”, опитвайки се да откриеш верния ритъм и себе си.
Очакването на важното събитие предизвиква някои размествания в мисловните схеми на партньорите. Бащата, като по-уязвим в тази ситуация, я възприема като всеки мъж – това е проблем, който трябва да бъде решен. Разиграва евентуалните варианти на бащинска роля, изследва ги и ги оценява. Учи се да навигира в това ново море от блянове, пълно с подводни камъни – традиция, очаквания на околните, очаквания от самия себе си.
Но истински разбираш, че да си баща не е роля и няма начин да влезеш в гримьорната и да свалиш грима след официалните снимки от изписването от родилния дом, когато ти се наложи да смениш първия памперс у дома.
Чудото на живота се е случило. Дори с гордост можеш да заявиш, че ти също имаш заслуга. Вярно е, че сенките под очите ти стават постоянни, вярно е, че почти в несвяст изпиваш огромни количества кафе, вярно е дори, че в полусънно състояние изпяваш на бебето онази песен от ергенския си период, която си мислеше, че никога повече няма да повториш, но нима нещо може да замени онзи звезден миг, когато продавачката на пуканки в парка надникна в количката и изписка: „Ау, какво сладичко бебче! Направо Ви е одрало кожата!” И ти продължи да напред с гордо изправена глава, защото вечe си Баща!
Откъс от "Книга за татковци", ИК ТАРА
