Моят татко, когато бях на...
4 години: Моят татко може всичко. Той е най-силният и най-умният. Това, което казва е самата истина и никога не се замислям дали е така.
5 години: Моят татко знае страшно много. Няма въпрос, на който да няма отговор. Винаги има търпението да ми обясни заплетените отговори така, че аз да ги разбера.
6 години: Моят татко е по-умен от твоя. Готов съм да сбия, за да го докажа.
8 години: Моят татко май не знае съвсем всичко!
10 години: В онези древни времена, когато моят татко е бил малък, нещата са били доста по-различни. Това, което харесваме сега с приятелите ми, никак не му е ясно и понятно.
12 години: Е, естествено моят татко не разбира нищо от тези неща. Вече е твърде стар, за да си спомня детството.
14 години: Не обръщайте внимание на моя татко. Той е толкова старомоден!
21 години: Кой? Той ли? Господи, та той е такава отживелица.
25 години: Татко май доста разбира от някои неща, но това е съвсем естествено, след като е живял толкова дълго.
30 години: Може би трябва да се посъветваме с татко. В края на краищата, той е човек с опит, макар аз да съм по в час с нещата.
35 години: Нищо няма да предприема, без да съм го обсъдил с татко.
40 години: Чудя се как ли се е справял татко. Като го гледах отстрани и през ум не ми е минавало, че животът е толкова заплетен.
50 години: Всичко бих дал татко да е тук, за да обсъдя въпроса с него. /www.chudesa.net/
