Най-важната първа стъпка е да установите какво точно става с вашето дете. Дали наистина заеква? Може би имате усещането, че мисли по-бързо, отколкото е в състояние да говори. Да, то стартира забързано, повтаря думи и фрази, но не заеква. Това са нормални речеви колебания.
Речта се развива стъпка по стъпка, на етапи. Понякога децата научават прекалено много за кратък период от време, понякога това надраства живота им. Децата се учат да лазят, преди да проходят. Речта също изисква подготвителен период, преди да стане гладка.
Около 25% от всички деца минават през период от развитието на речта, през който заекват. Около 4% могат да заекват в продължение на шест месеца или повече. Детето все още се учи да говори и често не може достатъчно бързо и правилно да изрази словесно своите мисли. То няма достатъчно голям речников запас, трудно намира правилната дума, позапъва се, повтаря някои звукове, срички или думи или пък просто вмъква ненужни звукове.
Това е така нареченото “физиологично”, нормално заекване, което се “израства” с времето. Точно тук се крие опасност. Обезпокоени, родителите понякога правят неуместни забележки: “Недей да заекваш!”, “Говори по-бавно!” и т.н. В желанието си да коригират речта, насочват вниманието на децата към грешките им. Децата се стремят да се поправят и започват да очакват със страх думата, на която са се запънали. Така постепенно “физиологичното заекване” може да се превърне в болестно. В около 22% от случаите на заекване причината е неправилен възпитателен подход.
В действителност всички заекваме понякога. Нормалният поток на речта включва от 2 до 4% прекъсвания. Възрастните също често правят прекъсвания, докато говорят, използват ненужни междуметия (ами, а-а и т.н), правят повторения, колебаят се или редактират избора си от думи.
