Антибиотиците

Едни считат, че антибиотиците са велико откритие и спасение за човечеството, други ги проклинат. Някой сто пъти ще провери диагнозата и ще спори с доктора до последно преди да постави таблетката в устата си, даже при най-тежкото заболяване, а още повече да я даде на детето си. Други пък ужасно се разстройват, когато докторът, уверявайки ги, че детето има „просто простуда”, оставя предписването на антибиотик за по-нататък...

„Революционно нов продукт” – антибиотикът
Какво всъщност представлява антибиотикът и как той се бори с различните заболявания? Болшинството от хората имат доста абстрактна представа за този процес. Всички инфекциозни заболявания се предизвикват от микроорганизми, които може да се разделят на три групи в зависимост от тяхното устройство: бактерии, вируси и едноклетъчни паразити. Едноклетъчните паразити – това са амебите, ламблиите и други. Бактериите и паразитите имат клетъчна структура (ядро, съдържащо ДНК, клетъчна стена и т. н.) и затова имат способността да съществуват самостоятелно.  Вирусите представляват само молекули ДНК или РНК, обкръжени от белтъчна капсула, които могат да се размножават след проникване в клетката-гостоприемник, като използват нейните клетъчни структури. В началото на 20 век немският доктор, бактериолог и химик Пол Ерлих се замислил за това как да създаде вещество, което да унищожава микроорганизмите и да бъде безвредно за човека. Ерлих го нарекъл „магически куршум”. Впоследствие първите вещества със свойства на „магически куршум” били открити от учените сред синтетичните багрила, тях започнали да ги прилагат за лечение на сифилис и ги нарекли „химиопрепарати” (химиотерпаевтици), а процеса на лечение – „химиотерапия” (днес този термин се отнася за лечението на онкозаболявания). Но антибиотиците имат не само химически произход. Има треви, които имат такова въздействие. Например брезовите пъпки се прилагат широко при възпалителни заболявания на пикочополовата система. Но никой не ги е нарекъл антибиотик във времето на нашите прабаби. Затова не трябва да противопоставяме химическите препарати и веществата с природен произход, считайки последните „по-безвредни”. При неправилна употреба те могат да нанесат немалки, ако не и по-големи вреди. Така че преди да забъркате запарката по „бабина рецепта”, първо се посъветвайте с лекар.

Антагонистът протагонист
Има ли такъв герой? Действието на антибиотиците е основано на такова явление, като антагонизъм  (тоест противопоставяне). В литературата антагонистът е отрицателният герой, а протагонистът е главният герой. Бактериите в природата са разпространени практически навсякъде. И, разбира се, както и всички останали, те са принудени да водят борба за съществуване. Естествено възниква и въпросът какво се случва с клетките на човека в тази битка? Жизненият процес при човешките клетки се отличава коренно от бактериите. Антибиотикът оказва избирателно въздействие именно върху активността на /актериите. Именно в зависимост от това, какъв е механизмът на действие на антибиотиците те се подразделят на групи. Така едни антибиотици потискат синтеза на клетъчната стена (външната обвивка) на бактериалните клетки – структури, напълно отсъстващи в човешката клетка. Най-важните сред тези препарати се явяват антибиотиците от групата на пеницилините, цефалоспорините и някои други препарати. Други пък потискат различни етапи в белтъчния синтез на бактериалните клетки - това са препаратите от групата на тетрациклините, макролидите, аминогликозидите. А в инструкциите на всеки антибактериален препарат е приложен списък с бактериите, на които даденият препарат действа – така нареченият „спектър на действие”. Наистина едни антибиотици действат на много видове бактерии, а други – само на определен вид. Оттук и разделението на „широк” и „тесен” спектър на действие.

Можем ли да спечелим битката и срещу вирусите?
За съжаление, антибактериални препарати, които да потискат активността едновременно и на бактериите, и на вирусите, досега не са открити. Това е свързано с огромното различие в техния строеж и особеностите в обмяна на веществата. Лекарствените препарати, способни да действат на вирусите (антивирусни медикаменти), са предназначени за лечение на определени вирусни инфекции.

Заболявания, при които антибиотиците не са нужни
Универсална рецепта няма, всичко зависи от индивидуалния случай. Наистина заболяването може да бъде усложнено от някакви допълнителни обстоятелства, които отчита докторът. Изборът за антибиотична терапия се прави от лекуващия лекар въз основа на данните от клиничния преглед и резултатите от проведените изследвания. Пример за това са инфекциите на дихателните пътища. Родителите трябва да запомнят, че естествената честота на тези инфекции у децата в предучилищна възраст е 6-8 пъти в годината. Aнгината, острият отит и синузитът в преобладаващата част от случаите са с бактериален произход.  Често при остър ринит и бронхит антибиотиците не са показани. Но понякога родителите се боят от развитие на бронхопневмония или просто считат, че болестта се „задълбочава”, и започват да дават антибиотик самостоятелно. Но всеки доктор ще ви каже, че наличието на кашлица на фона на подобрение на общото състояние на организма – това е естественото протичане на вирусната инфекция. А антибиотикът не е откашлящо средство. При това кашлицата е естествен защитен механизъм на организма, той изчезва последен от всички симптоми на заболяването. Обаче, ако у детето се запази интензивната кашлица повече от 2-3 седмици, то трябва да се потърси лекар за изясняване на причината.

Болки в ушите
Отитът – заболяване, при което бактериалният произход също е много чест. Може да се окаже, че е необходим антибиотик. Но за острия отит е характерна интензивна болка в ушите и висока температура.  При своевреемнно започната антибиотична терапия честотата на усложненията при остър отит е по-ниска.

Антибиотикът – отрицателен герой
В кой филм? Преди всичко, нужно е да помните, че назначаването на антибиотик трябва да направи доктор. Най-добре е, това да бъде доктор, който добре познава вашето дете, знае каква е реакцията му при прием на конкретни медикаменти. Наистина бактериите, както и всички други живи същества, имат прекрасни адаптивни способности. Затова и възниква това, което докторите наричат „резистентност”.  Тоест, ако първия път, сблъсквайки се с антибиотика, бактериите са изчезнали, то при сто и първия те прекрасно ще „съжителстват” с него. Специалистите знаят каква доза от препарата трябва да се въведе в организма, за да се унищожат действително бактериите. Често родителите самостоятелно, от съображения „че вече се е оправило”, „температурата е спаднала”, „няма смисъл да продължават да тровят детето и да го алергизират” и т. н. отменят курса на лечение. Какво се случва в организма? Бактериите не са унищожени, но са „заразени”, оживяват и придобиват „устойчив имунитет” към препарата. Следващия път антибиотикът  просто не действа. Затова лечението винаги трябва да се довежда до край. Що се касае за такива усложнения като дисбактериоза, алергични реакции – опитният специалист, на когото вие честно и подробно сте разказали за съществуващия проблем със здравето на детето, ще ги сведе до минимум. Най-важното е да изберете доктор, на когото да имате пълно доверие. Скачането от един метод на лечение на друг, постоянната смяна на лекарствата не водят до нищо добро. Лечението винаги трябва да бъде грамотно обмислено, планирано и последователно.

Автор: Силвия Чалъкова, консултант: д-р Кремена Димитрова, педиатър „Токуда Болница София”, сп. Кенгуру