Децата говорят с рисунки
"Какво рисува детето?" – на този въпрос се опитват да отговорят още първите изследователи. Едни казват, че то пресъздава това, което познава, други - онова, което вижда, трети - че изобразява всичко, което чувства. Последна категория обединява отговорите в едно: "Детето рисува онова, което вижда, познава и чувства."
Изучаването на детското рисуване датира от края на XX в.
Рисунката е своеобразна реалност, търсене на комуникация, поглед върху нещо срещнато и преживяно. Чрез нея детето изразява своите радости, мъки, страхове, въпроси, фантазии, връзките си с другите, със света, с нещата. Рядкост са децата, които не рисуват въобще! Тяхната творческа задръжка най-често е отговор на някакъв травматизъм, Освен това, възрастните може и да не разбират точно какво има на листа, но рисунката носи достатъчно информация за другите деца.
Усвояването на изобразителни умения при детето върви успоредно с неговото психическо и двигателно развитие. Към годинка то вече е заинтригувано от следите на молива върху белия лист. И започва с удоволствие да драска - най-често зиг-заг и наченки на кръг, без все още да има предварително намерение да изобрази нещо конкретно. Двегодишното дете придобива умението да изобразява вертикални линии, към две и половина - хоризонтални линии и спирали. На 3 г. вече рисува слънца (т. е. появява се затвореният кръг), а към 3,5 г. може да изобрази човек. Към 4 г. прави квадрат, към 5 - човешка фигура в детайли, а към 6 героите са нарисувани в действия и ситуации.
Жорж Люке прави една от най-популярните в психологията периодизации, която разглежда 5 големи етапа в детското творчество:
Периодът на драсканиците (до 2 години):
Започва от момента, в който детето може да държи молив. Окото следва ръката, която произвежда следи на листа и в началото почти не се повдига от него, но впоследствие става все по-самостоятелна.
"Случаен реализъм" (от 2 до 3 години):
Оставяло досега следи върху белия лист без всякакво предварително намерение, детето постепенно открива приликите. То назовава впоследствие своята картина.
"Несполучлив реализъм" (от 3 до 4 години):
Детето се опитва да възпроизведе дадена форма. Следва фазата на научаване чрез повторение.
"Интелектуален реализъм" (от 4 до 10 години):
Детето рисува това, което знае за обекта, а не това, което се вижда (например ще нарисува и двете уши на човек, гледан в профил). Обектите са пресъздадени без перспектива - около една точка или централна ос. Те притежават прозрачност - предадени са заедно със съдържанието (къщата, видяна едновременно отвътре и отвън, или нероденото бебе в корема на майката).
Последният етап, наречен "визуален реализъм" (след 10-годишна възраст) бележи края на детското рисуване./tinki-winky.net/
