Как да говорим с децата за хомосексуалността

Как се нарича, когато две жени правят „лубоф"?

Роберто, 5 години

Един мой съученик ме начере „педал" и всички започнаха да се смеят. Ама защо? 
Силвано, 9 години

Въпреки битките, водени от хомосексуалните организации, термини като „педал", „педераст" и „хомо", продължават да се използват и от децата в началните училища и се считат за смъртни обиди.

Какво трябва да направи бащата на Силвано? Да му обясни значението на думата или да го убеди, че да наречеш някого „педал" е обида, както ако го наречеш  „глупак"? И ако избере да обясни значението на думата, какво трябва да каже? Да се ограничи до едно обективно описание:

„Хомосексуалист е мъж, който обича друг мъж” или трябва да даде морална преценка, била тя положителна или отрицателна? И още, трябва ли да се възползва от възможността, за да предупреди детето си за педофилите?

Каквото и решение да вземе, едно е сигурно: рано или късно Силвано ще трябва да заговори по темата или защото ще бъде предизвикан от някой съученик, или поради сцена, видяна по телевизията, или по повод на среща с хора, които открито заявяват, че са гей или лесбийки.

Следователно, важно е да говорим за това едновременно с твърдост и уважение. Както отбелязва психологът Джованни Марказан: „Ако едно дете е свикнало да чува да се говори за хомосексуалистите с оскърбителни думи и растейки открие, че е такъв, ще има по-големи затруднения да приеме собствената си идентичност. Особено ако отрицателното мнение е било изразено от собствените му родители”.

Но какво точно да кажем? В много случаи е достатъчно да обясним, че хомосексуалистите са мъже, които обичат друг мъж, а лесбийките са жени, които обичат друга жена. Не винаги обаче детето се задоволява с този вид обяснение. „А как правят любов, ако и двамата са мъже или и двете са жени?” често е спонтанният въпрос от страна на по-големите деца. И в този случай не е необходимо да изпадаме в анатомични подробности. Можем да говорим за това простичко: целуват се, прегръщат се, галят се. По-детайлни описания са излишни и могат да се окажат прекалено дестабилизиращи.

"От пелените до влюбването", Несия Ланиадо, ИК ТАРА