Емоционалният развод и комплекса на неомъжените

Всеки от нас поне веднъж е преживявал етапа на романтичната влюбеност, когато искаш да бъдеш по-добър, отколкото си, когато душата ти пее и се oткриват нови таланти. Разбира се никой от нас не се съмнява, че това е ЛЮБОВТА. Истинска и завинаги!
Тогава защо толкова често вчерашните влюбени, вместо да празнуват живота, след брака се оказват на изтощителна каторга?

Своя гледна точка на отношенията между мъже и жени споделя известният руски психолог-практик Михаил Лежепеков. Той твърди, че най-големият проблем се крие в това, че хората много често бъркат такива понятия като ЛЮБОВ и ВЛЮБЕНОСТ. И предлага своя начин на разрешаване на проблема.

Kак да съхраним нежното чувство след сватбата?
Напоследък обществото изостря вниманието си към отношенията между мъже и жени. Издават се количества книги, заснемат се толк-шоута, провеждат се лекции. Защо? Защото днес проблемът между мъжете и жените е един от най-актуалните...

Откъде произлизат проблемите? Стресовете, според Михаил Лежепеков, произтичат най-вече от неговото семейството. Като правило, депресия се ражда именно при хората, при които вкъщи не всичко е наред. Останолото е вторично. Ако всичко се развива добре в отношенията ви с любимия/любимата и ако имате хармонични отношения вкъщи, то и в работата вие ще бъдете успешен и с възпитанието на децата няма да има проблем.

Защо възникват конфликти в семейства, съжителстващи на пръв поглед благополучно?
Мъжът и жената встъпват в брак с абсолютно различни очаквания. При жените представата за щастието, брака и любовта е една, при мъжете е съвсем друга. Когато очакванията на обичащите се не се оправдават, започват да се раждат взаимни обиди.

Хормони на щастието.
В нашето общество съществува грешна представа за любовта. Хората бъркат две абсолютно различни неща – любов и влюбеност. Влюбването е емоционална плоскост. Когато ние изпитваме тази емоция ни се струва, че можем да преобърнем целия свят. И в този момент ние действително можем, ако трябва.

По време на влюбеност в организма ни тече химичен процес - отделят се така наречените ендорфини и ние просто "летим" от щастие. Не мислим за нищо – нито за пари, нито за това, кое ни разделя. Когато човек изпитва емоцията на влюбване, той напълно е лишен от здравия смисъл.

Любовта не е емоция.
Любовта е плоскост на взаимопомощ т.е. на действие. Разликата между любовта и влюбването е именно в отговорността и взаимопомоща. Когато хора правят нещо благо на другия, а не само "летят в облаците" - това е любовта.

Емоциите по своята същност не са дълготрайни, затова влюбеността преминава бързо. И въпреки това, че нейната продължителност при всеки е различна, едно е сигурно – тя ще свърши. Тя може да продължи ден, два, месец, дори година, но не повече. А любовта може да продължи целия живот. Точно тук се получава объркването.

Влюбеносттта не предполага задължително да последва истинската Любов. Тя е независимо, самостоятелно чувство, избухване на сексуалните хормони. Влюбеността приключва по-бързо, ако сексуалното желание се задоволи, и преминава в омраза, ако няма положителна ответна реакция. Изтърканият израз "от любовта до омразата има само една стъпка" няма нищо общо с истинското чувство. По-правилно би било да се казва: "От влюбеността до омразата е една стъпка", тъй като и двете емоции се подчиняват на законите на страха, за разликата от любовта.

Къде замина любовта?
След като хората сключват брак, влюбеността напълно може да премине в любов. За да се постигне това отношенията между мъж и жена, те трябва да преминат в друга плоскост - от емоционална в разумна. Но проблемът е в това, че хората не умеят да извършват този преход. Когато след брака те виждат, че вече липсват силните емоции, повечето започват да мислят, че любовта е свършила.
И започват да се обвиняват един друг. Жената обвинява мъжа, че той не й подарява цветя. Мъжът обвинява жената в това, че тя не го посреща всяка вечер по секси бельо. Двамата трескаво се опитват да изяснят къде замина любовта? Кой е виновен? Истината е там, че си е заминала емоцията на влюбеност. Тя няма никаво отношение към любовта.

Любовта трябва да се ВЪЗПИТАВА.
Възниква логичен въпрос. Какво да правим? Да не се женим, докато не премине емоцията?

Първо, трябва ясно да се осъзнава, че ако встъпваме в брак, изпитвайки върха на емоцията, то тя задължително ще загасне. Затова е много важно да се намери нещо общо с вашия човек, освен емоциите, които изпитвате. Например, заедно обичате да катерите планини, обожавате кучета и имате еднакъв поглед върху много неща. Мога да кажа от практиката си, че стабилни са тези бракове, където мъжът и жена на първо място - са приятели.

Затова любовта трябва да се построи. Но за това ще са нужни усилията и на двете страни. По своята природа ние не обичаме отговорности, и когато виждаме влюбеност в очите един на другия, смятаме, че всеки от нас е готов да носи тази отговорност. Но когато емоцията започва да загасва, става ясно, че никой не е разположен да прави това и започват проблеми.
емоционалният развод и комплекса на неомъжените

Нещо в брака не е наред...

И всичко затова, че на нас никога не ни се е казвало, че след брака всичко се променя. Нас ни уверяват, че бракът е продължение, при това по-добро, на емоцията на влюбеност. Но това не е така. Днес много хора подсъзнателно се страхуват от брака, бъдейки сигурни, че ТАМ нещо не е наред.

Някой трябва да разкаже на човек за тези различия. Родители, учители. Най-добре това да се прави от самото детство, докато човек все още няма натрупаните обиди и стереотипи относно отношенията на мъже и жени. Трябва ли да учим децата от малки, че влюбеност, това прекрасно чувство, което са възпяли поети, всъщност е само емоция, която задължително бързо ще приключи? Трябва ли да я избягват? Няма как да стане това. Тя е толкова естествена, колкото - чувство на глад. Емоцията е по-силна от човек - иска или не. Човек винаги е бил и ще остане емоционално същество. Важното е да се научим да живеем така, че емоциите ни да не разрушават нас и отношенията, които са ни скъпи. Важно е да се научим да управляваме емоциите си. При това не само за подобряване на взаимоотношенията, но и за физическото си здраве.
С това ние се занимаваме и в школата ни "Екология на човека". Ние разглеждаме всяка конкретна стресова ситуация и проблем и търсим пътя за разрешаването им.
 

Задайте си въпрос. Мога ли да кажа ЗА КАКВО обичам този човек? Най-вероятно, ако вие не можете да формулирате за какво обичате вашия човек, то това не е любов. Това е емоция.
А когато ние преминаваме в плоскостта на любовта, ние задължително ще отбележим, че той е надежен, той е добър, той се грижи за децата. Това е по-осъзнат, израсъл и мъдър подход. Той не е свързан с неясната еуфория.
За мъжа също така е много важна сексуалната енергия. Именно чрез нея той осъзнава света и жената. Когато обаче започнат скандалите вкъщи, той осъзнава, че не е мислил с разума си, когато си е избирал партньор.

На кой му е по-трудно в отношенията – на мъж или жена?
На жената й е по-трудно в отнишенията, защото тя е по-зависима. Заради физиологични и исторически данни. Тя е, като че ли е по-унизена. Постоянно й се налага да иска нещо, да се договаря (и не само в момента на раждането на дете). Мъжът е по-независим.
Вие ще кажете, че сега жените са станали по-независими. Да, но това е друго. Те работят, имат коли, апартаменти. Но те са зависими от кодовата дума "брак". Физическата сила не им трябва вече. Наличие на мъж (дори без да са сключили брак) – това е нейният статус в обществото. Както на мъжа му трябва престижна работа, така на жената й трябва брак в качеството на престиж. Често какъв е мъжът няма значение. Важното да го харесва (по различни критерии – пари, външност).
Жената може да бъде най-красивата и най-добрата, но ако тя няма брак, ще се чувста ощетена. Според наблюденията, в бившите социалистически държави, критичната възраст за жените е около 22 години. Примерно от 22 до 27 години те изпадат в паника, че никога няма да се омъжат. След тази възраст някои развиват комплекс.
Влюбеността като емоция е непостояна величина. Сменят я други. И само едно е стабилно в живота – задоволяването на своите материални нужди. Затова, когато става въпрос за брак, ние се ориентираме на нивото на заможност на човек, а не само на неговите външни данни и сексапил.

"Щастието" ни е понятие на 90% материално, а не емоционално.

Любов е реални действия, а не емоции и думи.

За да се влюбят, мъж и жена, е достатъчно да оценят красотата си един на друг. Сексуална емоция се ражда мигновено. Но колкото повече тези отношения се развиват, толкова повече хората ще обръщатат внимание и на други неща – пари, общи интереси, надежност. Специално, ако един от тях вече се е запътил към брака.

Влюбеността не е задължително предистория на истинската Любов, както сме научени да мислим. Това е независимо, самостоятелно чувство. Това е избухване на сексуални хормони.
ДА ОБИЧАШ означава:

    * да не се страхуваш, че любимият ще те изостави или разлюби
    * да не му вдигаш скандали, с надеждата той, от страх да не те загуби, да прави всичко, което искаш
    * да не ревнуваш
    * да не го плашиш със самоубийство
    * да не му държиш сметка за любовта ви
    * да не му се обиждаш
    * да не го нагрубяваш

/self-help.bg/