Вторите бракове са по – успешни от първите
Понякога голямата любов идва късно след поредица от грешки и разочарования. Нещо повече в началото XX век "любовта до гроб“ не е вече актуална. След голямото изпитание, наречено първи брак, за много мъже и жени вторият път се явява печеливш.
Може би защото междувременно и едните, и другите са се научили да разграничават ясно и точно мечти и блянове от същинската действителност.
Вслушайте се в съвременните забавни песни и ще видите, че любовта не е това, което беше в миналото - една мечта, която задължително свършва с покана за сватба. В наши дни, ако има любов, тя се съобразява с действителността и понеже животът ни не е лек, то и любовта ни не е толкова безоблачна и всеотдайна.
Статистиките сочат, че все повече хора обичат силно, но най-малко два пъти, т.е. все по-редки са единствените бракове.
И оттук следва въпросът: какво се получава втория път?
Защото колкото и привидно лесно днес хората да се разделят и развеждат, заживяването отново с друг партньор под един покрив никак не е лесно.
Понякога мина ват много години, докато човек се реши отново да рискува. И ако първия път нещата са станали почти на шега, вторият брак е много по-важен и значим от първия. Неуспехът и огорчението са причинили голяма травма на съпрузите.
По отношение на стреса, който причинява, разводът стои на второ място след смъртта на близък и скъп човек. След този мъчителен момент се обръщаме на 180 градуса, стремейки се да избегнем ново разочарование.
При първия брак ние сме по-скоро идеалисти. Женим се за някого не защото ни харесва такъв, какъвто е, а защото в бъдеще искаме да стане еди-какъв си.
Оттук и нашата грешка. В тези първи дни на трепет и очакване ние се надяваме, .че ще променим другия до себе си, ще го моделираме по наш калъп. Понякога става, но в повечето случаи фиаското е пълно. Втория път вече се женим за една "действителност след като всички призраци от ми налото са се изпарили.
Може би е тъжно като констатация, но бракът или връзката вече се основава на разума, който има много повече шансове за успех от чувствата. Обичта е много по-пълна стойностна, конкретна, Ето защо и в сексуален план се търсят повече интимност, по-еротични отношения, опит да дадеш и получиш оптималното.
Втория път обикновено не сме обсебени от мисълта за майчинство и бащинство. От предишния брак всеки от нас вече има дете или деца.
Статистиката сочи, че всяка трета брачна двойка днес завършва с развод. Официално жените се раз веждат около 35-37-годишни, мъжете малко след 40 години, средно след 14 години брак.
В България все повече бракове се разтрогват и след 20-годишен съпружески стаж, което означава, че когато не що не върви, нито навикът, нито примирението могат да помогнат и рано или късно бомбата избухва.
/www.chudesa.net/
