Ревността

Ревността е едно от най-разяждащите чувства, което може да ни сполети. Не по-малко страшно е да сме „жертва“ на ревността на любимия. И като повечето неща в живота ревността е полезна, когато е с мярка. Прекалим ли с нея – става отрова.

Гледайки отстрани ревностни прояви на влюбен човек, лесно и бързо може да заключим колко грозно и дори понякога неадекватно е поведението на ревнивеца. Всеки от нас обаче е застрашен да попадне в подобна ситуация и дори самият той да е виновникът за ревностните прояви. Своите или на любимия. Ревността настъпва, когато сме заслепени от силни чувства – силна любов или силно изразено собственическо чувство. Ревността винаги е нелогична в очите на страничните хора. Просто защото тези емоции в момента са им непонятни.

Точно затова да осъждаме ревнивците, без да сме в тяхното положение, е все едно да даваме съвети как се отглеждат деца, без никога да сме били родители. Ревността трябва да мине през живота ни, за да я разберем, осъзнаем, да преценим каква доза от нея да запазим и каква да изхвърлим, завинаги от живота си, за да не ни унищожи. Не, не е прекалено крайна думата „унищожи“. Ревността може да унищожи не само любовния ни, но и целия ни живот. 
 

Малко са чувствата в живота ни, които си имат точно определена доза. Нито по-малко, нито повече. Иначе несъмнено следват конфликти. Ревността е такова чувство. Всяка двойка трябва да има точно определена доза ревност в съвместния си живот, за да съжителства щастливо. И още по-важно е тази доза да е по равно за двамата партньори, защото иначе следват задълбочаващи се проблеми. Ако ревнива жена е във връзка с мъж, който няма и минимални прояви на ревност към нея, то тези двама души биха имали непрестанни конфликти. Той ще се чувства потискан и задушаван, а тя недооценена и малко обичана.

Точната доза ревност е като мост между двамата партньори. Те  имат свои неписани правила, с които се съобразяват и знаят какво би наранило другия и какво не.

И това няма нищо общо с общоприетите норми. За една двойка срещата с бивши може да е истинско престъпление. За друга това да е нещо напълно нормално и част от всекидневието. За хора, водещи връзка от разстояние, верността е ключов фактор. При едни тя е най-задължителният елемент, за други сексуалните изживявания с друг не са нищо болезнено.

Важното е от самото начало на връзката тези „норми“ да бъдат изяснени и всеки от двамата да се съобразява с желанията на половинката си. Колкото и нищо да не значи за вас срещата с бившия ви съпруг/приятел, ако това наранява настоящия ви партньор и не е наложително, защо да го правите?

Притеснително става, когато единият партньор започне да става жертва на болестната ревност на другия. Това е проблем, с който се сблъскват много двойки и често става причина за раздяла. Маниакалната ревност, типична еднакво за мъже и за жени, е сериозен проблем, който се преодолява трудно. Тя е съпътствана от скандали, сълзи, конфликти, недоверие, болка, отчуждение, лъжи и често приключва с реална изневяра. Ревнуваният страда, че е непрестанно преследван, не му е гласувано доверие, няма собствен живот. Ревнуващият се разкъсва от съмнения, недоверие и омраза към самия себе си.
 

Практиката е доказала, че и другата крайност – липсата и на капка ревност не е здравословна. Така по-бързо изчезва адреналинът от отношенията на двама влюбени и те започват да се приемат за даденост. Често се получава така, че „зелената светлина“ за пълна свобода и незаинтересованост от страна на единия, рано или късно се възприемат буквално от другия и той пристъпва границата. Или иначе казано, ако оставите партньора си да прави каквото си поиска и демонстрирате поведение „Все ми е тая, дали кръшкаш“, той няма да се спре, ако на пътя му се изправи сладко изкушение. Той просто не подозира колко ще ви нарани.

Златната среда в ревността не е препоръчителна, а задължителна.

/rozali.com/