Дядовци...
„Ставайки дядо, не печелиш внуче: губиш съпругата си”,
гласи една испанска поговорка.
В действителност, ако един мъж някога е вярвал, че е най-важният човек в живота на съпругата си, раждането на внучето, може би повече от това на собственото му дете, разсейва всяка една илюзия. От първия плач на новороденото много баби започват да мислят предимно за детето, посвещавайки му всяка минута от живота си.
Ролите не са постоянни. Бабите са много заети предимно през първите години от живота на внучетата си, но после, лека полека докато те растат, често дядото е този, който взема надмощие. В много случаи се превръща в съветник при избор: когато трябва да се поправи електрически уред, да се избере какво да се спортува, да се избере училище, начин, по който да се инвестират малкото спестявания... този, до който се допитват е дядото, а не бабата.
... и баби
Жените, от друга страна, след като загубят способността си за възпроизвеждане и веднъж станат баби, парадоксално се стремят да разширят, вместо да стеснят ролята си на преносителки на тайната на живота. Но обикновено майчинството на дъщерята подобрява връзката с нейната майка, дори когато има напрежение и конфликти.
Психоложката Луси Роуз Фишър, изучавайки връзката майка-дъщеря, наблюдава, че всъщност майчинството вместо да направи дъщерята емоционално по-малко зависима от майката, помага и на двете да открият нови допирни точки. От общия опит често се ражда една по-силна връзка. Една строга и властна майка може да се разтопи като сняг на слънце с внучетата. Много жени всъщност умеят да бъдат сърдечни с децата на дъщерите си много повече, отколкото са били спрямо тях самите, „поправяйки” грешките от младостта си с едно различно, по-положително отношение.
Бруно Пагани, психоаналитик от Италианското сдружение на психоаналитиците обяснява: „В отношението с внучетата бабите се стремят да премахнат грешките, допуснати с дъщерите им. Може да се случи обаче да се стремят да си присвоят мястото с ревност и объркване на ролята. В много случаи е достатъчно едно обяснение и прегръдка, за да се разреши проблема, но понякога не е така”.
Да живеят бабите, ИК ТАРА
