Двуезичните деца
Често родители, говорещи на два различни езика, си задават въпроса: „На какъв език да уча детето си?”.
Има случаи и на родители от една националност, които живеят в чужбина и са объркани как да възпитават детето си вкъщи. Дали да му говорят на езика на страната, в която се намират, тъй като това е езикът, който детето използва на обществени места – в детската градина, по детски центрове и площадки?
Или пък да говорят на родния им език за по-голямо удобство, а може и с цел детето да научи и двата езика? Въпросите с двуезичието на децата са много и разнообразни.
Ето някои ситуационни отговори на родители, които се сблъскват с този проблем.
Ситуация 1: Родителите говорят на два различни езика и се намират в страната на единия родител.
В този случай детето ще развие като водещ език езикът на родителя, в чиято страна живее. Това съвсем не означава, че другият език непременно няма да бъде практикуван. Ако вторият родител упорито говори на собствения си език, синът или дъщеря му най-малкото ще се научи да го разбира. Например, ако детето помоли за сок на езика на страната, в която живее, родителят може да не реагира, докато то не поиска желаното на неговия език.
Възможно е понякога детето „да омешва езиците” и да използва най-лесните думи от всеки по естествения закон за малкото усилие (влага се възможно най-малко умствено усилие в изговора).
Това не бива да ви тревожи, тъй като е само етап в усвояването и на двата езика. Очакванията и двата езика да се говорят и пишат отлично не трябва да са големи, тъй като единият неизбежно е водещ.
Ситуация 2: Родителите говорят на два различни езика и се намират в страна, където се говори трети език.
В този случай е възможно всеки от родителите да говори на собствения си език пред детето, но ако току-що сте се преместили в чужда страна, може би е добре в началото и двамата родители да говорят на езика на страната, за да интегрират детето по-бързо към новата среда. Тук също може да настъпи каша, което не бива да е повод за опасения. Смесването на думи от двата езика е временно явление и в него няма нищо тревожно. Дори деца, учещи в езикови гимназии, говорят помежду си на „смесен език”: „Подай ми ботъла с водата!”.
Ситуация 3: Родителите са от една националност и живеят в чужбина с детето си.
Тук преобладаващо важи закона: Вкъщи се говори на родния език на родителите, а навън цялото семейство говори на езика на страната, в която се намира.
Ситуация 4: Родителите са от една националност и живеят в родната си страна, но имат желание да развиват лингвистичните способности на детето си.
Тази задача е най-трудно изпълнима, защото липсва ефектът от естествената принуда. Но се смята, че обучението по два езика в ранна детска възраст дава добри резултати. В този случай трябва да използвате всяка възможност да говорите на детето си вкъщи. Обсъждайте различни ситуации, за да не се получи така, че детето може да говори на три теми перфектно и не може да обели дума по никой друг въпрос. Не сядайте специално да учите думи с него.
Използвайте непринудения поток на речта и изречете всичко, което искате да споделите с детето си на чуждия език. Правете тези упражнения умерено и не прекалявайте, за да не отблъснете детето от езика. Награждавайте го при всеки успех.
Диана Петрова
