Щъркелите или майките носят бебетата?

или как да обясним на децата, от къде идват бебетата

В един или друг момент всяко младо семейство се изправя пред проблема как да поднесе информацията на малкото дете. Ако хлапето посещава детска градина, ще се наложи да отговаряте и на много други въпроси.

Разнообразните му контакти диктуват и търсенето на отговори с по-широк спектър от въпроси. Не “поставяйте” новороденото в чантата на лекаря, нито в човката на щъркела, твърде тясно и неудобно е там.

Щъркелите или майките носят бебетата? Кой е по-подходящият вариант за обяснение? Как да отговаряме на въпросите? Подходящата възраст да го осведомим по половите теми е възрастта, в която то почва да задава въпроси в тази област. Когато две-три годишно хлапе попита “Какво е това?”, сочейки необичайно големия корем на майка си, му обяснете.

Не е удачно да го лъжете, че бебето се купува от магазина или че някой го доставя по пощата. След някоя “ревлива” нощ на току-що “закупеното” бебе синът ви със сигурност ще предложи да го върнете в магазина, да го размените с по-тиха (или по-шарена) играчка, а ревльото да пратите на някой друг.  Не “поставяйте” бебетата в чантата на лекаря, нито в човката на щъркела. На щъркела може да му се наложи да долети през януари, а лекарската чанта да се окаже с размерите на дамска козметична чантичка.

Тогава лъжата ще блесне, а детето ще остане разочаровано от измамата, която сте му поднесли. Ако пък сте получили малкото братче на “обичайното раздаване на бебета в болницата”, то задължително ще отговаряте на куп въпроси от типа:

“Защо не взехте сестричка, нали си поръчахме момиченце”, “Защо си взехме бебе без коса, толкова ли нямаше избор, че взехме бебе без зъби?” Рискувате да отговаряте на допълнителни питания, които да ви доведат до абсурдни измислици.

Децата много бързо растат и не след дълго ще се шегуват с вашата “находчивост” и могат да ви направят за резил пред приятелите.

Когато малчуганите се чудят откъде се вземат бебетата, най-добре е да им кажем истината. Да обясним, че се развиват на “специално място” в корема на майката, като не пропускаме таткото, който се грижи и помага. По въпросите за сексуалното възпитание всеки родител сам избира тактиката на общуване с детето.

И все пак трябва да устоите на изкушението да стоварите наведнъж целия обем от информация и да дадете твърде много прекалено рано. Детето ви не се интересува колко много знаете по темата. Ще имате стотици разговори в бъдеще – ще го “смаете със знания”. Ако няма причини да не отговаряме откровено на детските въпроси за секса, то не е необходимо отговорите да се превръщат в курс по акушерство, съветва американският психолог Хайм Гинът. Те могат да бъдат кратки, формулирани с едно-две изречения, а не да съдържат дълги абзаци (или дори глави). От най-ранна възраст децата трябва да научат имената и функциите на различните органи и анатомичните различия между половете. Не намесвайте в обясненията растения и животни, не въвличайте детето в така наречената от Фрайбърг “земеделска заблуда”.

Полезно би било да се изслуша детската версия за създаването и появяването на бебетата на бял свят, преди да им предложите вашата. Попитайте, преди да предприемете изнасянето на семинарното упражнение. Детето със сигурност разполага поне с една идея и с удоволствие ще ви насочи. Отговорите му обикновено се базират на храненето и отделянето.

Някое по-находчиво хлапе, с усет към изкуството, може да се придържа към версията на нарисуваните бебета (особено, ако е чуло какъв “художник” е баща му). Обясненията не трябва да бъдат фактически, но не е необходимо да давате изчерпателно описание на сексуалния контакт.

Въпреки че децата обичат да назовават частите от тялото си с галени и умалителни имена, възрастният трябва да казва правилните. Като че ли версията с клетките (частички от тялото на мама и татко), които се съединяват, е най-удачна. Не пропускайте да споменете, че бебетата са продукт на много обич.

Ако се впуснете в “по-поетичен вариант” и обясните на детето как самото то представлява неповторима комбинация от двама влюбени, ще сте най-малко с два хода преди малчугана.

Първо: той ще се чувства уникален (какъвто наистина е, но ще знае, че и вие така го оценявате).
И второ: бързо ще го отегчите. Той ще загуби интерес към темата и ще пропусне да ви попита (да пожелае да види) “как точно става, покажи ...”.

Но ако все пак се случи, ако пожелае да види (а това е неизбежно), защото децата така изучават света около тях … идва моментът да рисувате и да обяснявате. Ако се чувствате неловко, а и не само тогава /по-скоро е силно препоръчително/ – подсигурете подходящата литература в библиотеката, включвайте телевизора в часовете с детски образователни (здравни) предавания по тази тема.

В областта на сексуалното възпитание най-добрият подход е онзи, който започва в най-ранно детство и се поддържа през годините, свързан с открита, искрена и пряма политика. Само родителите могат да осигурят това дългогодишно обучение.

Весна Ненчева, Тайната на щастливото детство, ИК ТАРА