Моля те, купи ми това!
Ако се върнете назад в детството си, със сигурност ще си спомните поне един случай, при който вашите родители са отказали да ви купят някоя играчка или друга желана вещ. Доста разочароващо преживяване...
Та нали майка ви и баща ви са носели със себе си от онези шарени хартийки...
Какво да направите, за да предпазите вашето дете от същото разочарование?
Да му купувате всичко, което поиска? Определено не.
Естествено, много пъти ще му купувате нещата, които е пожелало - та нали част от радостта да бъдеш родител се състои в това: да доставяш удоволствие на децата си.
Много пъти обаче ще се налага и да не му ги купувате. Как да направите така, че детето да реагира с разбиране, а не с разочарование? Как да избегнете ужасяващата за всеки родител сцена на плачещото в магазина дете, стискащо в ръце желаната играчка и привличащо погледите на всички?
Има изход. И той е в разговорите за парите, които ще проведете с детето си. В установяването на правила за харчене и спестяване. Ако сте говорили с детето си за това от къде идват парите, ако сте започнали да му давате джобни и сте направили касичка, ако редовно обсъждате с него различни въпроси, вероятно то няма да ви постави в затруднено положение. Все пак, ето три неща, които бихте могли да направите:
1. Установете определени правила ПРЕДИ да отидете на пазар. Обяснете на детето, че може да си избере една почерпка: шоколад ИЛИ сладолед, ИЛИ близалка, ИЛИ каквото е подходящо. Ако хареса първото нещо, което види, напомнете му, че има право само на един избор и може би е по-добре да види какво друго има в магазина. Това ще ангажира вниманието му и ще ви позволи да пазарувате спокойно. Не се притеснявайте, че няма да си хареса нищо – тактиката на големите супермаркети да поставят детските стоки на нивото на детския поглед и до касите на изхода обикновено дава добри резултати...
2. Кажете на детето, че ще купувате само това, което е в списъка ви за пазаруване. Направете забавна игра. Уточнете заедно този списък (добре е в него да има и нещо малко за детето) - и му поставете задача да следи за точното му изпълнение. Ако все пак то пожелае нещо извън списъка и има някаква причина да не отказвате категорично на молбата му – например, когато иска да му купите нови флумастри за детската градина – можете да кажете: “Ще дойдем специално друг път, за да купим нещата за детската градина.”
3. Запомнете, че тихото, но твърдо “Не” е за предпочитане пред “Ще видим.” Ако детето долови и най-малкия признак на колебание, то ще реши, че отговорът е всъщност “Да.” Когато отказвате обаче, не забравяйте да обясните и причината. “Защото аз така казвам” понякога върши работа, но в повечето случаи стимулира детето да пробва различни начини, за да ви накара да промените мнението си. Например, ако отказвате да му купите желирани бонбони, защото считате, че не са полезни, кажете му това. Така детето ще разбере, че сте помислили сериозно, преди да му откажете.
Олга Георгиева, Детето и парите, ИК ТАРА
