За играчките и ... реда в детската стая 

 
Потребността от ред и чистота не е пуснала дълбоки корени в съзнанието на хлапето. Разтребената стая е факт за някои едва в тинейджърска възраст. Дотогава намирането на необходимите вещи е приоритетна задача на един от родителите.

От друга страна много майки така “подреждат” вещите, че самите деца не могат да ги открият без чужда помощ. Желанието всичко да е на мястото си се оформя значително късно в индивидуалното развитие на човека, понякога чак след брака и раждането на децата (при мъжете). Затова да се очаква от малките хлапета да проявяват ентусиазъм и отговорност в разтребването на играчките си е нереално и донякъде по родителски глупаво и наивно.
 
 
Децата обичат да оставят играчките и всичко, което пипат на различни места. “Скривалищата” се определят единствено от това къде се намират играещите хлапета, когато им хрумне нещо ново и спонтанно пренесат вниманието си на следващата интересна игра. Малчуганите се увличат в играта и не са в състояние да я прекъснат, за да разчистят около себе си. Затова и играчките, като правило, остават там, където са ги забравили. (Няма да коментираме в детайли целенасоченото “криене” на предмети, защото то минава в категорията “разтребено, без да може да бъде намерено”.)
 
 
Кога навлизате във фазата на изчезващите предмети?
Един от основните показатели за навлизането в тази фаза е /а и няма как да го объркате/, когато не успеете да откриете ключовете от входната врата, за да излезете на разходка. Малките немирници откриват идеалните скривалища: под килима, зад дивана, в кухненските шкафове, в кутийките от кухненските шкафове, в делвата на фикуса /ако е останал фикус изобщо след някоя спасителна акция с подрязване на листата на зиг-заг!/.

Някои хлапета са крайно изобретателни, че единствено основен ремонт на апартамента би помогнал на родителите да открият отдавна забравени вещи. ”Колко съм търсил тази запалка!!”, “О, колието – подарък от баба ми”. Предметите се слагат един в друг, един върху друг. Топката неслучайно често влиза къде ли не, бисквитите отиват в устата на мама, баба, леля (никой не е пропуснат, но не от всеотдайност да бъдат почерпени, а от непреодолим изследователски дух).

Децата не разграничават порядъка от безпорядъка, чистата от неразтребената стая. Ако хлапето действително е готово да участва в разтребването, то това е свързано с потребността да чуе родителското одобрение или пък стремеж да “се държи” като възрастен. На тези две потребности трябва да се опираме при ученето на ред в най-ранна възраст.
Малчуганът усвоява всички навици като гледа и копира възрастните. Ако в къщи всичко е подредено, рано или късно детето естествено ще се адаптира към това. Когато никой от възрастните не се ангажира да поддържа ред и той присъства само като изискване към детето, това едва ли ще донесе някакъв успех.

 
 
Докато играете научете хлапето да прибира играчките в неговата стая, в неговия кът.
Правете го заедно и генерирайте в него усет за хармония в малкия му свят. Подреждайте колите от голяма към по-малка и обратно, за да влязат в импровизирания им гараж, пухчовците да спят при другите пухени играчки, боичките да бъдат на масата за работа. Всяко нещо да си има място и име. Те трябва да са напълно естествени, ясни и логични за детето. Говорете за това, което правите, като свързвате думите и действията. Обяснявайте, повтаряйте, по различен начин, с различни думи оцветявайте действията. Децата често съпътстват движенията на играта с думички от техния речник, съкратени и закодирани: “отив отив” докато отиват до желаното място, “направ направ” докато правят нещо, “сип сип” докато изсипват въображаемата течност.

С огромно удоволствие, чувствайки се възрастно, детето ще ви помага в къщи. Осигурете му подходяща кърпа, с удобни за хлапето размери, и то важно ще минава след вас да почиства. А как обичат да подават паднали предмети!  Ще подава предмет, когато го помолите, ще търчи неуморно да носи и още нещо, и още нещо … Не забравяйте да благодарите, спокойно като на възрастен, а също и да изчакате неговия отговор. Активния начин на живот, самостоятелността и готовността за помощ изграждат личността на детето ви.
 
 
Говорете си, споделяйте мислите и желанията си преди да ги изпълните. Съвсем не е без значение как ще си сътрудничите! И неговите движения и речник ще стават все по-точни, плавни и прекрасни!