Как да почистим речника на хлапето от нецензурни думи?
Вулгарният език има за цел да впечатли и провокира родителите. Идва определен етап от развитието на детето, в който то пробва да впечатли околните с вулгарен език и пуска в действие така наречените “мръсни” думи, употребявани от връстниците му. Тези изрази са толкова цветисти, че звучат странно за всеки малчуган. Те са забранени и се налага да се казват тайно “на ухо” сред кварталните приятели. Тайнственото им използване също допринася за самочувствието. Дори, когато не знае точния смисъл на посланието, хлапето се чувства голямо и важно като възрастен.
Мръсният речник създава у детето чувство, че току-що е съчинило своята най-голяма тайна. За него не е от особено значение какво означава медицинският термин, жаргонната фраза, описваща същия термин или дългата и сложна поредица от глаголи, в която се споменават роднините. Единствено фактът, че са позволени на възрастните и то не винаги, а само в критични ситуации, когато са ядосани или когато майсторят нещо, ги прави привлекателни и цветни в детските очи. Този речник е присъщ най-вече на мъжете, затова и малките момченца са податливи на използването на подобни фрази, копирайки модела на възрастните.
Неприличните думи имат свое място. Детето трябва да е наясно с това. Ако дядото, таткото, чичото (и всеки друг) използва речник, който се разминава с представите ни за добър тон, то би било добре възрастните да внимават и да не го демонстрират пред детето. Защото хлапето много бързо ще усвои терминологията и ще я приложи в подобна ситуация. Кога на игра, кога при отказ на сутрешните мекици на баба, хлапето ще побърза да приложи наученото, та дори ще вложи и старание да нагоди интонацията с наблягания на по-важните моменти в израза, така както го е чуло и запомнило.
Родителите трябва да изразяват отношението си по въпроса. Допуска се, че говорим за критично отношение, но ... много дядовци са горди с постигнатото (без много труд от тяхна страна) и, за да затвърдят наученото, стимулират с бонуси /левчета, шоколадчета, колички/. За да не спънат прогреса в речевото развитие на малчугана, те упорито затвърждават наученото с многократни повторения, одобрение и дори парична стимулация. Хлапето се чувства като актьор на сцената, радва се на фокусирано към него внимание, и с удоволствие си казва рецитацията. Общият смях и шумна веселба го превръща в звездата на купона. Доказано и ясно е, че следващия път, когато се нуждае от внимание, независимо от мястото и особено ако присъстват гости, то вече ще има “нов, богат репертоар” и ефективен начин за постигане на целта – “вижте ме!”.
Можем да приемем и уважим детските желания и чувства, но да поставим ограничения и да пренасочим старанието. Дядото може да каже: “Не в присъствие на дами, Георги. Това са приказки между мъже.” Бабата би могла да вметне: “Аз изобщо не ги харесвам, но знам, че момчетата ги употребяват. Предпочитам да не ги чувам.”
Весна Ненчева, психолог
