|
Здравейте, дано не ви се стори странно, но и един баща иска да се включи в конкурса по темата за щастливото детсво. Признавам си, че преди да имаме дете, аз и жена ми си мислехме, че е важно да имаме стабилна работа и добри, т.е. високи доходи, за да отгледаме щастливо дете. Сега от позицията на родители вече мислим по съвсем различен начин. Парите разбира се, са много важни, но далеч не са всичко и не са достатъчни, за да расте едно дете щатсливо. Както се казва: ,,Щастие с пари не се купува!" Сега разбирам, че за детето е много по-важно мама и тати да се разбират и да се обичат, за да се чувства детето сигурно и да бъде спокойно, че те винаги ще са до него. Няма нищо по-приятно от моментите, когато сме заедно и нашето слънчице се разтопява от любовта и вниманието ни, от моментите, когато сме навън на разходка и тя казва: ,,Мамо, дай чичка (ръчичка)" и после се обръща към мен и казва:,,Тати, дай и ти чичка". Толкова е щастлива, усмивката веднага грейва на лицето й. Да вярно е, много се радва, кагато получи някоя играчка и ние все си мислим, че е по-добре да й купим една, но по-скъпа, за да е по-интересна, хубава, качествена, но и това не винаги е така. В повечето случай тя се заиграва повече с обикновени неща като камъчета навън или пък сега е много актуално да си рисува с пръчка в снега. Това е нещо, което не й омръзва и един час, докато вкъщи няма играчка, с която да си играе толкова време. В някои моменти е много забавно, защото получава подарък играчка и я отваря, след което я оставя настрани и започва да си играе с опаковката. Поне за мен е много забавно. Друго важно за едно дете, за да се чуства обичано и да расте щастливо, е да получава внимание. Не в аспект да се задоволяват всички негови желания и да става глезено, просто да получава внимание. Особено, докато е малко трябва много да му се говори и поне според мен е желателно да не е по бебешки, за да се научи да изговаря правилно думичките. Когато сме навън също не спирам да забавлявам нашата принцеса. Сега например тя с нетърпение чака да излезем на снега, за да се пързаляме, да си правим снежен човек и да се забавляваме. Толкова е щастлива, когато се гушнем и се пускаме по снежната пързалка, а най-голямото щастие е, когато снежният човек е готов, т.е. ние с мама половин час сме се трудили да стане красив и нашата сладурана застава пред него и започва да го разваля. Е няма такова щастие, поне за нея. Всъщност темата за щастливото детство е доста сложна. Малки неща могат да накарат едно дете да е щастливо, но пък от друга страна, колкото по-голямо става толкова повече ще иска. Така, че ми предстои и на мен да науча тайната на щастливото детство през следващите години.
|