Детската реч

 “101 въпроса за детския говор”, Диана Радева, ИК ТАРА

Първата думичка! С какъв трепет я очакваме всички! Коя ли ще бъде тя? Кога ще се появи за първи път? Какво трябва да знаем за формирането на детската реч? Как можем да помогнем на детето при усвояването на родния език?

Наследява ли се езика по генетичен път?

Не. Езикът се придобива чрез научаване. Всеки нормален човек наследява от родителите си способността за говор само като общо предразположение, а не като някаква автоматично проявяваща се способност. За да може тя да се развие, новороденото дете трябва да живее и расте сред хора, говорещи на един или друг език. В редките случаи, когато деца са расли изолирано от говорещото човешко общество, способността за говор е оставала неразвита.

Кога се появяват първите думички?

Началото на речевото развитие не е точно фиксирано. Обикновено първите думички се появяват между 4 и 18 месечна възраст (най-често на около 1 година). Няма известна връзка между интелигентността и появяването на речта при нормалните деца. Всъщност много известни хора, между които и Алберт Айнщайн, са започнали да говорят късно.

От какво зависи развитието на детската реч?

Развитието на речта се определя от няколко фактора. Един от тях е физическото развитие на мускулатурата на говорния апарат. То е необходимо за правилната артикулация на звуковете. Друг фактор е определеното мозъчно развитие - създаването на речеви звукове се осъществява под контрола на речевите зони в човешкия мозък.

Влияние върху овладяването и функционирането на речта могат да окажат и емоционалните фактори. Деца с емоционални разстройства неминуемо демонстрират езикови проблеми и комуникативни нарушения. Важен фактор за развитието на речта е и средата, в която детето расте.

Какво представлява “гукането”?

През първия месец от живота на детето се появяват първите викове и гласови прояви. Те са чисто рефлексивни реакции, чрез които то упражнява говорния си апарат.

Кога детето започва да свързва трайно предметите с техните названия?

Това става най-рано през деветия, но най-често през единадесетия или дванадесетия месец. В края на първата и началото на втората година детето вече може да изговаря 4-5 думи. Обикновено в първи думи се превръщат някои от сричковите съчетания, усвоени още през фазата на бъбленето (ма-ма, ба-ба и др.).

Най-често първата дума е “мама”. Майката прекарва най-много време с детето си и то лесно свързва използваното от възрастните звукосъчетание “мама” с нея. Нерядко обаче първа в речта на децата се оказва някаква друга дума. Според наблюдения в говора на деца, които до края на първата си година са отглеждани без участието на майките си, първата дума за най-голямата част от тях е думата “дай”, за други – “то” (топка), а за трети - “па” (пате).

Появата на първите думи е изключително важно събитие в подготовката и развитието на говорната дейност на детето, тъй като чрез тях намира израз комуникативната функция на езика. Чрез определени звукове и звукосъчетания детето започва да изразява мисли, воля и чувства, т.е. да общува.

Кога можем да кажем, че детето е научило дадена дума?

Трудно е да се определи кога точно една дума е научена. Простото произнасяне на звуковете, съответстващи на дадена дума от езика не е достатъчно. Един папагал може много добре да повтори чутите думи, но въпреки това ние не му присъждаме езиково познание. Това, което ние търсим, е смисловата употреба на звуковете. Можем да решим, че детето знае например думата “банан”, когато то казва “банан” или нещо близко по звуков състав, само когато вижда или докосва банан (а не други обекти).

Често обаче само родителите могат да идентифицират звуковете, които детето произвежда поради специфичността на детската реч. Ето защо е много трудно да се проведе научно изследване, което да определи точно кога децата научават техните първи думи.

Кога се появяват “думите-изречения”?

До края на първото шестмесечие на втората си година детето може да използва около 30-40 думи. Макар че всяка от тях се употребява самостоятелно, а не в съчетание с други думи, тя съответства на цяло изречение. “То” или “топа” може да значи: “Това е топка.”, “Дай ми топката.”, “Вземи топката.”, “Къде е топката?”, “Топката падна на пода.” и т.н. За това те се наричат думи - изречения.

Кога детето започва да свързва няколко думи в изречение?

Още в началото на второто шестмесечие на втората си година детето започва да свързва в едно изречение отначало две, а скоро след това и повече думи, без обаче да подчинява това свързване на определени усвоени граматически правила. Детето вече може да ходи добре, то бързо и непосредствено опознава околните предмети и с помощта на възрастните научава техните имена. В резултат на това броят на думите, с които си служи, се увеличава многократно - към края на втората година те са около 300-400.

Какви думи употребява най-често малкото дете?

Но пълното усвояване на изменяемите думи с всичките им особености продължава дълго време след този период – до края на петата или до края на седмата година, когато детето владее вече около 3-4 хиляди думи. Детето усвоява всички езикови структури на около 9-10 годишна възраст.

Как се научават абстрактните думи?

Това са думите, изразяващи чувства (“глад”, “болка”, “радост”) или сложни идеи (“истина”, “лъжа”, “честност”). Но тяхното научаване не може да стане чрез проста асоциация както при думата “куче”. Чувствата и идеите не са във физическия свят, заобикалящ детето и то не може да го обследва по начина, по който прави това с “куче”. Това, което детето трябва да направи, за да научи абстрактните думи, е да изследва речта по време на различни ситуации и събития и да ги свърже с преживяванията и процесите в своя ум.

Това изучаване изглежда мистериозно и почти магическо, но е факт, че децата научават абстрактните думи. Как могат да бъдат научени думи като “гладен” и “боли”? Най-напред детето трябва да забележи кога и в какви ситуации околните изговарят тези думи. Например: детето пада и ожулва коляното си, таткото казва: “Горкото момиче! Боли ли?”. Или: детето сочи банан, майката пита: “Искаш ли банан?” и т.н. От детето зависи да запомни думите “боли” и “гладен” и да ги свърже със съответните чувства – болка и глад. След няколко такива случая, в които определени думи и определени чувства са преживени заедно, детето ще има достатъчно информация, за да може само да се досети на коя звукова форма кое чувство съответства. Думи като “лъжа” и “истина” също изискват сравняване на външна ситуация с душевно състояние. Те обаче са по-трудни за идентифициране от чувствата, тъй като включват чисти идеи.

Разбирането предхожда ли речта?

Овладяването на езика се разделя на два отделни, но взаимно свързани психологични процеса: произвеждане на реч и разбиране на реч. Изследванията показват, че разбирането на речта от децата предхожда способността им да продуцират реч. Например, дете на една година може да разбере изречение като: “Сложи банана на масата.” или “Сложи чашата под стола.”, въпреки че на този етап то може да произнася само отделни изолирани думи или изобщо не може да произнася думи. Родителите често отбелязват, че децата отговарят адекватно на много по-трудна реч от тази, която те самите са способни да произнесат.