Детската игра и детската играчка

Откъс от книгата "Моето дете отива на детска градина", Олга Георгиева, ИК ТАРА

Играта е основното занимание на детето от предучилищна възраст. Чрез нея то опознава заобикалящия го свят и се подготвя за своите бъдещи дейности. Учи се да изпълнява роли и да спазва правила. Детето обича да имитира възрастните и да се превъплъщава в различни техни образи. Няма момиченце, което да не е обличало тайно най-красивата рокля на майка си, да не се издокарвало с нейните бижута и да не си е играло на “дама”. Няма момченце, което, въоръжено със своите пистолети-играчки, да не играло героят-победител от приказките или филмите. Когато детето играе, то живее в свой собствен, прекрасен и вълнуващ свят. Този свят обаче не е откъснат от реалния – в играта детето го отразява по свой си начин и малко откъслечно, но вярно и подробно. За това не се изненадвайте, ако го чуете да говори по телефона-играчка с вашата интонация и вашите думи. Или ако го видите да имитира вашия маниер на посрещане на гости в куклената си къща... Освен това, играта е чудесно средство за намиране на приятели. Макар че детето може преспокойно да си играе и с въображаем партньор, винаги е по-забавно, когато имаш весела компания.

Играта не е задължение и не е свързана непременно с постигането на някакъв резултат – детето играе, заради удоволствието от самата игра. На всичкото отгоре, тя е полезна – спомага за физическия му растеж, за развитието на наблюдателността и вниманието, на мисленето и въображението, на паметта и волята, на творчеството и интелекта. Помислете си за това следващия път, когато детето отговори на въпроса ви “Какво правиш?” с “Играя си.” Може би има какво да научите от детската игра.

А ето и необходимите условия за игра:

Време за игра. Дайте на детето достатъчно свободно време за игра. Не го натоварвайте с много други задължения, не го лишавайте от радостта на детството.

Място за игра. Ако нямате възможност да отделите специална детска стая, отделете един кът, в който детето да се чувства в своето царство. Там то ще играе и разхвърля на воля своите играчки, но заедно с това ще се учи да поддържа ред в своята “къща”.

Играчки. Не купувайте непременно сложни и скъпи играчки. Осигурете на детето опора за неговите въображаеми игри – една обикновена картонена кутия може да се превърне в кола, космически кораб, крепост и какво ли още не.

Вие. През най-ранната възраст вие ще бъдете партньор на детето, а често и инициатор за игра. Но когато то е в предучилищна възраст, пригответе се по-скоро да бъдете наблюдател и дискретен ръководител на играта. Не нарушавайте спонтанния и самостоятелен характер на играта на вашето дете, намесвайте се внимателно и тактично, съобразявайте се с характера на играта – творческа, игра с правила и т.н.

Приятели за игра. Не се сърдете, но вашето общество не е достатъчно за детето от предучилищна възраст. Братчето или сестричето, детето на съседите или на приятелско семейство са необходима компания за неговата игра.