ЛИЧНО

Как съчетаваш личния и професионалния живот?

Преди да стана майка, много се питах как родителите, и по-скоро майките, се справят на двата фронта, как решават кое е приоритетно, кога си отдъхват и намират време и за самите себе си…Всъщност това става съвсем естествено, когато станеш родител. Ставаш по-рано, приготвяш се за работа по-бързо, „пестиш” от времето за обедната почивка, развиваш въображението си за изненади и оригинални съвместни дейности с детето си, които понякога поне частично компенсират спорадични закъснения от офиса или работата вкъщи, когато се налага.

СЕМЕЙСТВОТО

Какво обичате да правите заедно?

Всичко! От миенето на зъби под формата на състезание до големите пътешествия. Активната жена все пак има по-малко време за детето си от майката, която е избрала или може да си позволи да не работи. За това и с дъщеря ми правим заедно какво ли не, за да се наслаждаваме на тези моменти. Най-много обичаме да ходим с часове, в гората с кучетата ни, или в някои квартали на София, като за награда си правим пикник или сядаме в някое кафене и лапаме торти!

ДЕЦАТА

Кои са най-важните неща, на които искаш да научиш твоята дъщеря?

Да бъде съпричастна, да е щедра, честна, работлива и винаги доволна от живота. В нашата прекрасна страна повечето хора все се оплакват, чакат от другите, а не поглеждат дори какво става близо до тях. Горещо се надявам нейното поколение да израсне с ценностна система, която да ни излекува от всичко това.

РАБОТАТА

Разкажи ни повече за проектите, върху които работиш.

Отговарям за социалните проекти на VIVACOM , които развиваме в три области: образованието, здравеопазването и културата. Проектите, които развиваме, са дългосрочни и устойчиви, защото това е единственият начин да са истински полезни за обществото. В областта на образованието поехме една доскоро много непозната тема: дислексията. Оказа се, че повечето родители и учители не знаят за какво става въпрос. А децата с дислексия са много. В края на 2008 г. решихме това да е един от големите ни проекти, като целта на националната кампания, която лансирахме, е да информираме обществото за проблема, да комуникираме по темата колкото може повече и по-често, и разбира се, да помагаме на самите деца. Открихме Първия център по дислексия в Русе, където наред с консултациите организирахме безплатни арт-ателиета за децата, с подкрепата на известни български артисти. През 2009 г ще открием център с мултидисциплинарен екип и в София. Издадохме книжка за дислексията, наръчник за родителите на първокласниците с полезни съвети, които раздадохме във всички софийски училища на всички първолаци, организираме конференции и кръгли маси с видни специалисти като проф. Матанова и д-р Тодорова. Съвсем скоро ще започнем и обучения за учители на първокласници, като целта е да припознават симптомите на дислексията, да предават информацията на родителите и да ги съветват към кого да се обърнат за помощ. За целта изготвихме и специален наръчник. Подготвяме и специализиран портал, в който всеки ще намери пълна информация за състоянието, съвети от специалисти, библиотека, полезни адреси и контакти. Друг голям и важен проект, който стартираме тази година е информационна кампания за аутизма. Ще издаваме книжки и брошури, ще организираме конференции и разбира се, ще оказваме помощ на родителите на аутисти, най-вероятно в центъра, който ще открием през годината.

БЪЛГАРИЯ

Кои са най-големите проблеми на родителите в България според теб?

За съжаление проблемите са и много, и сериозни. Може би си давам сметка за това и поради същността на работата ми във VIVACOM. При нас идват много молби за подкрепа на най-различни инициативи, и тези, с които аз се занимавам, често са свързани с децата. За мен един от сериозните проблеми, с които един родител се сблъсква в България, е липсата на подкрепа от солидни специалисти в областта на здравеопазването, образованието, и превенцията – имам предвид наркотиците, насилието в училищата…Давам пример: наскоро родител ме помоли за контакт на специалист, защото детето му има трудности при усвояване на учебния материал, интровертен е и трудно комуникира. Сменя трето училище (в София!), защото учителите не можели да се справят с него и „вдигат ръце”. Питал се дали не е дислексик. Ходил на логопед, който след 15 минути разговор обявил, че детето е с повреден мозък и няма оправяне…Поставете се на мястото на тези родители! За щастие намерихме истински специалисти, детето няма увреден мозък, и ще му се помогне. Но такива ситуации просто не трябва да съществуват! Същото е и що се отнася до здравето на децата ни. В България все още има липса на специалисти за редки болести и специфични състояния, а тези проблеми съществуват и трябва да се намери изход.

СВЕТЪТ

След дълги години и успешна кариера в чужбина, ти се върна отново в България. Как взе това решение?

Домъчня ми за България. Може би звучи смешно, защото тук съм живяла само 7 години, а в чужбина – 30, но си идвах много често, и с всяко тръгване „обратно” през последните години ми беше все по-трудно. Имах нужда да се чувствам близо до родителите си, за да се радваме едни на други по-често, да си помагаме. Исках и дъщеря ми да расте в истинска семейна среда, да контактува с баба си и дядо си не само на Коледа, но през цялата година, да израсне в собствената си страна. Другата причина е, че на запад всичко е точно и ясно, много неща вече са се случили…което, колкото и странно да звучи, стеснява кръга от възможности за лични изяви, нови проекти и идеи…Тук много неща предстоят или тепърва се случват, а това е идеалният момент за предприемчивите и смелите хора!

ИГРАТА

Любима игра?

Ако питате за мен: шахът, за жалост Йоанна още не е „на ти” с правилата! Ако пък питате за нея: реденето на пъзъл и строежите с лего са най-тачени, особено когато участва и мама…

ПОДАРЪКЪТ

Кой е най-ценният подарък, който си получавала?

Дъщеря ми. Осинових я преди 3 години и съм най-щастливата майка на земята с тази вечно усмихната, красива и закачлива девойка! Какво може да се сравни с това?

ПОЖЕЛАНИЕТО

Какво е твоето пожелание към българските родители?

Да намират повече свободно време за децата си. Живеем в динамичен свят, на бързи обороти, тичаме, понякога без да знаем накъде и за какво…В това време децата ни имат нужда от нас за съвет, за похвала, за ласки. Дължим им това, а и за самите нас това е най-зареждащата енергия.