ЛИЧНО

Промени ли се с нещо твоят мироглед, когато стана баща?

Събудих се в 5 сутринта, слънцето още го нямаше, а за мен беше започнал най-приказния ден в живота ми, рождения ден на сина ми. Бях на 23. Научих се да не чакам бъдещето да се планира само. Разбрах, че децата са много по-силни от нас, а ние зависими от тяхното щастие.

СЕМЕЙСТВОТО

Какво правите заедно?

Учим се един от друг, по-възрастните от по-младите на бъдеще... по-младите от по-мъдрите на минало. Правим всичко възможно да сме винаги един до друг.

ДЕЦАТА

На какво искаш да научиш твоя син?

Да мечтае. Да вярва, че всичко е възможно и колкото и да е дълъг пътя към осъществяването на една мечта, той си е заслужавал всяка крачка.

РАБОТАТА

Разкажи ни повече за твоята работа.

Започнах да работя малко рано, просто като всеки тийнейджър, искал самостоятелност. Бях на 15. Оттогава не съм и спирал. От търговски мениджър в „Архитектура Ландшафт Дизайн” ООД през 2000 г., преминах в изцяло нова сфера на дейност за мен през 2003 г., като отговорен секретар и дизайнер на в. „Фактор” в „Пресгрупа за малък и среден бизнес”, впоследствие издание на същия екип към Съюза за стопанска инициатива. От 2005 г. работя като дизайнер и секретар в Издателска къща „Булхерба”. Съвместно с Бони Немски създадохме визията на редица периодични издания, между които „Вестник за градината”, „Вестник за къщата”, в. „Женски свят”, в. „Земеделски пазар”, сп. „Градината, двора, терасата”, „Кулинарни рецепти”, „За къщата”, сп. „Лов и риболов”, сп. „Икономика, бизнес, финанси” на Терагруп холдинг и т.н. Съсобственик съм на рекламна агенция Лайтхаус. Радвам се на ползотворното си сътрудничество с приятелите си от ИК Тара и ИК Наслука, от които научих много през последните няколко години.

БЪЛГАРИЯ

Кои са най-сериозните проблеми на родителите в България според теб?

Времето. Ежедневието е борба с целия свят. Времето е прекалено малко при скоростите, които един човек трябва да спазва, за да остане участник. Не съм сигурен дали в България кариерата или просто борбата за отцеляване на родителя като индивид лишават децата от нормално детсво. За самата държава като помощник за отглеждането на едно дете... нямам какво да кажа, освен, че понякога имам чувството, че България очевидно от деца няма нужда.

СВЕТЪТ

Мислил ли си за вариант живот и кариера в чужбина?

Една част от детсвото ми мина в пътешествия. През последните 10 години разбрах, че най-важното за едно дете е уюта на голямото семейство. Нашето е точно такова. Не мисля, че на друго място можем да имаме подобна атмосфера, изтъкана от най-финните нишки нежност и семейна обич. Не, не съм мислил да работя и живея другаде.

ИГРАТА

Любима игра?

Всяка игра носи някакъв урок, повечето пъти за родителя. От бебешката дрънкалка до мощните мотоциклети се учим да бъдем участници, без да ораничаваме. Животът е просто игра. За да помогнем на собственото си дете да израстне уверено в себе си, не бива да ограничаваме игрите до полезни и опасни. Четката и белият лист хартия откъсват най-много от времето ни. Старая се да участвам във всичките му начинания, но и да го включвам в моите. Помощ вкъщи също може да е приятна игра.

ВДЪХНОВЕНИЕТО

Какво те вдъхновява?

Детските ръчички. Няма по-топло нещо от протегнатите малки длани, приказното чувство на нежност и малките искрици в любопитните детски очички. Най-голямото вдъхновение е чистата любов на децата. Помита те като най-мощната стихия, насред нищото и завинаги. Оставаш в плен и всичко, което можеш да правиш е да се бориш това да продължи вечно.

ПОЖЕЛАНИЕТО

Какво е твоето пожелание към българските родители?

Всеки живот е започнал с плач. На всеки родител пожелавам да се радва на детските усмивки. Те са единствената система за оценяване на всяко дете. Лекуват и дават смисъл на всичко.