ЛИЧНО

Ти си философ по образование. Как се появи и остана в твоя професионален живот темата за деца и родители?

Посоките, в които се движим, винаги отговарят на вътрешните ни потребности. Философията не е специално, достъпно за малцина знание, затворено в дебели прашни книги. Тя е начин на живот, отношение, път, по който вървиш… Философията е онази нагласа, която те кара да задаваш въпроси, а не да приемаш готови отговори. Мисля, че именно желанието да разбера ме отведе към нея, и същото това желание после ме срещна с децата през търсенето на отговора на въпроса „Какво е това да си родител?” Аз още нямам отговор, а и не знам дали съществува. Но в опита си да разбера научих, че децата са „естествени философи”. Те по естество носят в себе си любопитството към света, който ги заобикаля, желанието да разберат, да видят, да пипнат, да опитат… и правят всичко това с цялото си същество, с искреност и вяра, родени от усещането за неподправена свобода. Мисля, че съм щастлив човек, защото имам шанса да правя неща, които истински ме интересуват и вълнуват.

СЕМЕЙСТВОТО

Как изглежда обичайно неделята на твоето семейство?

Признавам си честно, не обичам неделите. Това е денят, в който времето все не ми достига в опита да наваксам с всичко, което не съм успяла да свърша през седмицата – от прането и гладенето, до стремежа ми да отделя повече внимание на Иван, до срещите с приятели, някой спешен текст и желанието ми поне за половин час да помързелувам в тишина. Ето защо понякога неделите у дома придобиват леко хаотичен оттенък  Всъщност Иван намери брилянтен изход от този хаос. Една вечер, преди да заспи, той ми предложи: „Мамо, хайде всяка неделя да ходим, ама само двамата, по два часа в парка.” Направихме го и тези два часа станаха най-хубавите за нас в неделята. Е, не всеки път успяваме, но се опитвам да не развалям традицията.

ДЕЦАТА

Кои са най-важните неща, на които искаш да научиш твоя син?

Не съм сигурна, че мога да го науча на нещо. Мога да му покажа, мога да му създам възможности да се учи, с цялото уважение и зачитане на неговата индивидуалност. В крайна сметка, макар и дете, Иван е различен от мен човек и пътеводната му звезда е друга. Понякога се чудя дали нещата, на които той ме е научил, не са повече от тези, които аз се опитвам да му покажа. Много бих се радвала да успее да намери в себе си онази устойчивост, която да му помага да не се предава пред трудностите, да продължава да опитва и да отстоява себе си с любов, а не с омраза. Но няма начин да му предам готово, смляно знание. Единственият път към него е преживяването.

РАБОТАТА

Ще ни посъветваш ли как сред изобилието от детска литература на книжния пазар да избираме подходящи книги за 3-7 годишните?

Тези няколко години са години на сериозни промени във възприятията, познавателните способности, мисленето, емоциите и поведението на децата. В момента в издателството се разработва програма, която ще помага на родителите да съобразят книгите, които купуват, с възрастовите особености и нуждите на детето. Ще ми се обаче да спомена нещо друго. За себе си съм го нарекла „синдромът енциклопедия”. В последните няколко години родителите масово купуват предимно образователни книги – книги, които развиват определени познавателни умения като броене, писане, четене, смятане … или книги, които съдържат информация по определена тема. Художествената литература мина на заден план. Както каза една майка на шестгодишно момиченце „А, нямаме време да четем приказки. Толкова много има за учене!” Децата ни разполагат с огромно количество информация, но не познават себе си. Художествената литература – от простото разказче, през приказката, до романа всъщност им помага да направят именно това – да опознаят себе си, да опознаят собствените си емоции, да се научат да ги разпознават, наричат и отреагират, а това означава да се научат да формират отношение към света. Моят съвет е, когато избирате книги за децата си, не пренебрегвайте разказчетата, приказките, историите за животни или приказни същества… изобщо книгите, от които ви се струва, че детето нищо ново не научава. Всъщност именно от тях то научава най-важното – да разбира себе си и хората около себе си.

БЪЛГАРИЯ

Кои са най-сериозните проблеми на родителите в България според теб?

Мисля, че колкото са родителите, толкова са и проблемите. Какво схващаме като проблем, е въпрос на вътрешна оценка и отношение. Но ми се струва, че има неща, които са обща грижа за всички нас като родители – например училището. Вярвам, че както в училище, така и в детската градина има много неща, които бихме могли да направим, за да помогнем на преподавателите в техните усилия и да създадем на децата си по-приятни условия. В крайна сметка те прекарват в детската градина и училище повече часове отколкото у дома.

СВЕТЪТ

Мислила ли си за вариант живот и кариера в чужбина?

На всеки е минавала подобна мисъл през главата – през моята също. Но така или иначе не можах да я включа сериозно в образа на своя живот и на живота на детето ми. Има твърде много неща, които ме задържат тук – хората, които обичам, работата ми, приятелите ми… Трудно си представям как събирам живота си в няколко куфара и го пренасям на друго място. А и човек прави подобна стъпка, когато вярва, че е за добро. Може да прозвучи консервативно, но моите корени са тук и не смятам, че на друго място ще се чувствам по-добре или пък ще имам повече възможности. Обичам да пътувам, да откривам нови места, но да живея на друго място – не мога да си го представя, а това означава, че не съм готова да положа усилията, за да го осъществя. Е, поне засега. Човек никога не знае какво го очаква. На всеки е минавала подобна мисъл през главата – през моята също. Но така или иначе не можах да я включа сериозно в образа на своя живот и на живота на детето ми. Има твърде много неща, които ме задържат тук – хората, които обичам, работата ми, приятелите ми… Трудно си представям как събирам живота си в няколко куфара и го пренасям на друго място. А и човек прави подобна стъпка, когато вярва, че е за добро. Може да прозвучи консервативно, но моите корени са тук и не смятам, че на друго място ще се чувствам по-добре или пък ще имам повече възможности. Обичам да пътувам, да откривам нови места, но да живея на друго място – не мога да си го представя, а това означава, че не съм готова да положа усилията, за да го осъществя. Е, поне засега. Човек никога не знае какво го очаква.

ИГРАТА

На какво си играете най-често с твоя син?

Иван ми откри детайлите на света и на нещата, които ме заобикалят, обогати възприятията ми, накара ме да видя много неща по нов начин и съм му благодарна за това. Едно от тях е, че ми показа, че всичко може да е игра. Така че ние всъщност играем постоянно и да си призная честно – забавно ми е. От миенето на зъбите, до писането на домашните и приказката за лека нощ – всичко е игра, в която участват камарите от рицари, дракони, плюшени животни и какво ли още не.

ПОДАРЪКЪТ

Кой е най-ценният подарък, който си получавала?

Безрезервната обич и доверие на детето ми. Когато видиш тези големи детски очи, изпълнени с преданост, когато усетиш малките ръце около врата си, нещо те присвива в корема и разбираш, че светът е прекрасен, и че изнервящите задръстванията, през които си минал, за да го прибереш от английски, загубената шапка и поредната намачкана тетрадка всъщност нямат никакво значение. Безсънните нощи, умората, дори вчерашното избухване, от което си се чувствал ужасно виновен, отлитат и с цялото си същество усещащ, колкото и тривиално да звучи, че децата наистина са дар божи.

ПОЖЕЛАНИЕТО

Какво е твоето пожелание към българските родители?

Знам, че на всички ни се иска да имаме повече време за децата, но си мисля, че по-важното е да се опитаме да се вслушваме в тях, да ги чуваме, когато ни говорят, без високомерие и пренебрежение… Сигурна съм, че тогава всеки от нас ще чуе нещо наистина важно.