ЛИЧНО

Какво ти дава и какво ти взима работата като консултант? Професионалната практика помага ли на твоите лични взаимоотношения с хората?

Явно консултирането ми е слабост – все на някой давам акъл за нещо. Като се започне от ръководството за родители, та до настоящото ми амплоа на HR консултант и тренер. Все имам какво да кажа, а както излиза има и на кого да го кажа. При нас психолозите понякога е много трудно да избягаме от професионалното, а и много често не ни позволяват. Непрекъснато ни питат нещо и каквото и да кажем все ни цитират като професионално мнение. Направо е невъзможно да ръсиш глупости и да се забавляваш като всички други хора.

СЕМЕЙСТВОТО

Как изглежда обичайно неделята на твоето семейство?

Много обичаме неделите. Мързелуваме. Заслужено. Не ме е срам да го кажа, особено след като знам как са минали дните преди неделята. Спим много. Много. Близките и приятелите ми знаят и не ни търсят преди ранния следобед. След като се наспим гледаме филми. Обсъждаме ги. Ако е възможно пак спим (особено аз) и пак гледаме филми.

ДЕЦАТА

Има ли нещо, на което те е научил твоят син?

Синът ми ли? Той е най-големия ми творчески проект. Макар в него да съм вложила ум, сърце и воля, не спирам да имам чувството, че той е до мен, за да ме учи. А най-хубавото е, че го слушам. През различните си възрасти ме е учил на различни неща. Когато беше 3-4 годишен ме научи как се рисува по тапетите. По-късно ме научи как се чисти след детски купон вкъщи. Учи ме непрекъснато. Сега ме учи на спокойствие. Търпение. Постоянство. Високи цели. Например, сега уча японски. Аз се старая, но нещо не се получава или пък много бавно ми се получава – бъркам буквите ( две азбуки от близо 50 знака всяка без да се броят йероглифите) и той сяда до мен и започва да ми подава въпросчета, лекичко ме препитва и след това се усмихва и казва „видя ли, че ги знаеш!”. Увереността, която аз съм давала през годините назад с репликите „ти си си научил урока; знаеш го; само си го подреди в главата” вместо да го проверявам дали е учил за контролното на следващия ден, днес се връща от него към мен. А най-важното е (може това да е и най-хубавото в ученето), че то продължава, гъвкаво променя темите и приоритетите и интензивността си, но запазва взаимодействието между детето ми и мен и го развива.

РАБОТАТА

Напоследък много се говори за т.нар. емоционална интелигентност. Какво представлява тя и доколко има значение за успеха на хората в професионален и личен план ? И с риск въпросите тук да са всъщност два: как се справят българските мениджъри в процесите на създаване и управление на екипи в сравнение с чуждите си колеги?

Да започна от втория въпрос? Верояно очаквате да кажа, че българските мениджъри не са емоционално интелигентни? Да, ама са емоционално интелигентни! Или поне успешните такива. Справят се и то добре. Учат – както и когато могат – на теория, тренинги или в реалното управление на хората. Все повече българските мениджъри се сещат да питат подчинените си какво и как да им предоставят в работната среда, така че те (подчинените) да се чувстват добре, удовлетворени, мотивирани, да им се работи повече и по-добре. Сещат се да питат подчинените си за иновативни идеи и ги прилагат. А ето го и отговорът на първия въпрос – високата емоционална интелигентност е добра база за разбирането и управлението не само на своите собствени чувства и поведение, но и на тези около нас. Разбирането и овладяването на емоцията не се противопоставят на интелекта. Емоционалният живот е съществен за човека (разбирай и мениджъра, и подчинения), така както важен е интелекта и няма спор, че емоциите могат да се познават, научават и управляват в посока на по-пълноценна личностна реализация.

БЪЛГАРИЯ

Кои са най-сериозните проблеми на родителите в България според теб?

Понякога поглеждам през прозореца и виждам щастлив батко (на около 6 годинки) да бута доволно количка с бебе, а до него да върви майка му. Завиждам на хлапето за доволството и новите роли, които ще учи с новия човек в семейството. Завиждам му за белите, които ще измислят двамата с братчето, когато порасне постатъчно за това. Завиждам на майката за безценните мигове, които й предстоят – на грижа, гушкане, споделяне, обич ... нямат чет. Дори си пускам въображението да полети и си представям откъснати сцени, игри на криеница в гардероба и пързаляне с найлони в кал (предваритено и целенасочено обработена за тази цел от самите пързалящи се – истински случай!) . За миг ми минават толкова много случки, които сме имали с моя син – цветни, забавни, бурни. До тук не се откриват проблеми на родителите в България, нали? Проблемът се появява, когато същата тази майка грубо кресва на детето си (това гордото, че е батко и бута количката с бебето): „Гледай къде го караш беееее (някаква обидна дума) !!!! Може ли да си такъв кретен (и/или друга обидна дума)." Не съм и помисляла да класифицирам проблемите на българските родители. И с малките проблеми да се започне да се работи – пак е голяма стъпка за българското родителство. В книгата си „Тайната на щастливото детство” говоря как да се играе с децата, може би трябва да напиша една предхождаща книга, посветена на това как да се говори с тях. Лошата комуникация, липсата на комуникация, изкривената комунукация ...все комуникация – това, според мен, е проблем на съвременните родители.

СВЕТЪТ

Мислила ли си за вариант живот и кариера в чужбина?

Да, мислила съм. Дори съм опитвала. Светът става все по-гостоприемен и глобален. Скоро всеки ще може да живее и прави кариера където пожелае.

ИГРАТА

Любима игра?

При цяла книга с игри ми е трудно да посоча конкретна. И все пак ... уважавам творческите игри, независимо до какви разрушителни за апартамента резултати водят. Погледнати от позитивната им страна могат да се открият нови песни (под душа), нови шарки (изрязани в дограмата на вратата), нови взаимоотношения със съседите ... и какво ли още не. Ролята на родителя в тези игри е не да ограничава творческия потенциал, а да го насочва в градивни посоки. Ето, пак започнах да давам съвети!

ПОДАРЪКЪТ

Кой е най-ценният подарък, който си получавала?

Непрекъснато получавам подаръци. Всеки е ценен сам по себе си. Нямам любим подарък, може би защото всеки ден или всеки жест би могъл да бъде подарък. Подаръкът, с който най-много се гордея, е за 16-я рожден ден на сина ми – подарих му 16 семейни пътувания – 16 места в България, които трябва да се видят. Идеята ми е свободна за използване - бъдете с децата си.

ПОЖЕЛАНИЕТО

Какво е твоето пожелание към българските родители?

Говорете с децата си. Играйте с тях.