ЛИЧНО

Това, че си жена, пречи или помага в твоята професия?

Зависи. Интуицията понякога върши много добра работа. Честно казано, не съм се замисляла по този въпрос, защото досега не е имало случай, в който да си кажа: „Ех, ако бях мъж нещата щяха да бъдат различни...” Не съм имала никакви пречки, основани на полов признак (ха сега де, няма как да избягам от адвокатския начин на говорене, нали виждаш?)

СЕМЕЙСТВОТО

Как изглежда обичайно неделята на твоето семейство?

Неделята е единственият ден, в който аз не работя . Разбира се, има и изключения, но повечето недели са такива. Мисля, че за синът ми този ден е своеобразен празник, тъй като мама, която всеки ден излиза в 7.00 и се връща в 22.00, е в къщи цял един ден. Представяш ли си?! Това е единственият ден, в който моя милост благоволява да сготви нещо на детето. И не само отбивам номера, ами го правя с любов. Иначе обикновено моят син ми разказва за неговите съученици и преподаватели от УКТЦ – Правец и слушаме музика заедно.

ДЕЦАТА

На какво те научи твоят син?

О, той ме учи непрекъснато на какво ли не. Не е изгубил способността да вижда нещата отвътре. Как да ти обясня - сещащ ли се за рисунката от първите страници на „Малкия принц” от Екзюпери? За възрастните това е шапка, но за едно дете това е змия боа, погълнала слон. Ето тази си способност откривам с тъга, че някъде съм я „изгубила” по пътя между суровия ми график на адвокат и желанието да съм добър родител.

РАБОТАТА

Част от твоята работа е свързана с бракоразводни дела. Кои са най-честите причини, поради които се развеждат българите? И какво се случва след това – доколко държавата е в състояние да гарантира на техните деца, че ще получат подкрепа и от двамата си родители, не само от този, който е попечител?

Мисля, че тук ме „хванахте” много в час. Страхувам се, че ще трябва да обяснявам дълго и напоително, докато някой отегчен не кликне върху нещо по-интересно. Причини, питаш ти? Не съм си правила проучване, но май бих могла да отговоря по този старомоден и неадвокатски начин . Животът ни стана доста суров и някак саможив. Ето, виждам по себе си - давам си сметка, че вече трудно бих заживяла с човек до себе си. Причината е прозаична. Не мога да давам толкова много време. И знаеш ли кое е по-лошото? – че така ми е добре. Което вече хич не е добре. Мисля, че това е проблемът на хората със собствен бизнес. Проблемът на другите пък се корени в това, че имат прекалено много време да са заедно. Работиш до 17.00 и после ча-а-ак до полунощ трябва да се „търпиш” с компанията на другия. А човек е егоист по природа (така смятам аз.) И иска да го оставят на мира, ама някак си за толкова време, за колкото на него му изнася. Ето това е проблемът. Непознаването на другия. Нежеланието да се включваш и изключваш от време на време от контакта на вашата връзка. Или обратното - страхът да се изключиш, щото има опасност да се включи друг.... По въпроса: какво се случва и доколко държавата е в състояние да гарантира на децата на разведени родители, че ще получат подкрепа и от двамата си родители, не само от този, който е попечител? Отговорът ми няма да изненада никого. Нищо не се случва. Нищо добро не се случва нито на този родител, който иска да си гледа детето, а другият да му плаща издръжка, нито на този родител, който иска да плаща висока издръжка, но да прекарва повече време с детето си. Гаранциите липсват. Надявам се, след като новият Семеен кодекс вече е факт да се променят и всички съпътстващи актове, които да спомогнат за даването на някакви гаранции.

БЪЛГАРИЯ

Кои са най-сериозните проблеми на родителите в България според теб?

Ами мисля, че те не са еднотипни. Родителите с различен социален статус имат различни проблеми. Колкото по-беден е един човек, толкова по дребнави и битови са неговите проблеми. И обратното - когато нямаш битови проблеми, страдаш за по-възвишени неща. Да речем, че нямаш толкова време за детето си, колкото би искал да имаш. Лично аз страдам най-много от това. Всеки ден си повтарям, че синът ми расте, и с израстването ще има все по-малка нужда от мен. Затова изпитвам пълно задоволство от времето, през което сме заедно и правим разни неща - пътешестваме из нет-а (на това е най-навит моя тийнейджър), коментираме книга, статия от списание (най-често от „L`europeo”), или ми помага, когато заедно измислим какво иска да му сготвя.

СВЕТЪТ

Мислила ли си за вариант живот и кариера в чужбина?

Ако кажа „никога” - ще излъжа. Мислила съм, но това беше едно време, когато бях млада и необразована (лъжа, лъжа – все още съм млада). Спрях с мислите за кариера в чужбина три месеца след като си взех дипломата от юридическия факултет и си казах: Не ме интересува как точно ще стане, но ти си длъжна да успееш тук! Останалото е ясно. Успях.

ИГРАТА

Любима игра?

Този въпрос ме затрудни ужасно. Ми на знам. Сега, като се замисля е лошо, че нямам любима игра. Но наистина е така.

ПОДАРЪКЪТ

Кой е най-ценният подарък, който си получавала?

Да кажем, последният най-ценен. Става ли? - Един sms от моя син, в който пишеше: „Обичам те безкрайно, мамо”.

ПОЖЕЛАНИЕТО

Какво е твоето пожелание към българските родители?

Да възпитават децата си, а не просто да ги отглеждат като домашни любимци. Детето не е куче - да го нахраниш и да го изведеш на разходка. Детето има нужда от много лично отношение. Не го казвам, за да се правя на интересна, но аз успях да се насладя на всеки детски миг на моя син. Непрекъснато си повтарях (както и досега), че само в един конкретен момент ще имам възможност да го кърмя, после - че само в определена възраст ще го гледам как се клатушка неуверено, правейки първите си стъпки, или още по-после, когато опознавайки света, започна да си вре пръстчета в де що имаше контакти из стаята...и т.н. Сега, като се замисля - какво богатство съм събрала, без да си дам сметка.