ЛИЧНО

Как се роди идеята за „Плейцентър Приятели“?

Идеята се роди паралелно с раждането на второто ми дете, по време на отпуска ми по майчинство, докато се събирахме с други майки и обменяхме родителски опит. Искахме да създадем пространство, в което да се срещаме заедно с децата си, да споделяме грижите за тях, да ги учим на разни хубави неща, да се учим самите ние на родителски умения и да споделяме опита си с други… „Нужно е цяло село, за да се отгледа едно дете,“ се казва в една африканска поговорка и ние опитахме да създадем едно подобно село – общност от родители и деца, намерили се във виртуалното пространство, които се срещат и в реалния живот.

СЕМЕЙСТВОТО

Какво обичате да правите заедно?

Обикновените неща - обичаме да правим арт проекти и да рисуваме; да ходим на излети сред природата; да пътуваме; да се срещаме с приятели; да четем книжки заедно… Напоследък – за моя изненада – да решаваме задачи (малкият ми син се увлече по смятането и заедно с домашните на каката, смятаме и с него, само че при него липсва принудата и го прави с истинско настървение).

ДЕЦАТА

Кое е най-важното, на което искаш да научиш твоите деца?

Бих искала да станат уверени в себе си хора, които да могат да се грижат сами за себе си, да мислят със собствените си глави, да имат смелостта да бъдат себе си и да следват мечтите си; да имат нужните умения да се свързват с другите хора, да могат да дават и да получават обич, да имат позитивна нагласа и да виждат доброто във всеки човек и всяка ситуация…

РАБОТАТА

Разкажи ни повече за твоята работа.

Преподавам английски език на студенти в СУ „Св. Климент Охридски“; учим се на презентационни умения, междукултурна комуникация и други неща, свързани с общуването… обичам контакта с младите хора, а и имам късмета да преподавам на едни от най-интелигентните млади хора у нас… Опитвам извън нещата, заложени в учебния план, да споделям собствения си опит със студентите, да ги предизвикам да изявят себе си и творческия си потенциал, да изразяват добре идеите си, да търсят и анализират сами информацията, а не да заучават и възпроизвеждат готови теории… Наскоро ми стана много тъжно за част от тях, когато споделиха, че са се учили на ценности от Cartoon Network. Ценностите, струва ми се, трябва да се учат от родителите, от учителите (ако попаднеш на истински такива), от книгите (хубавите книги); съмнявам се, че CN може да ги замести ефективно и се плаша на какво ли може да научи децата ни, ако нас ни няма до тях.

БЪЛГАРИЯ

Кои са най-сериозните проблеми на родителите в България според теб?

Липсата на общоприети и утвърдени ценности, на морални ориентири, на усещане за общност и принадлежност… липсата на качествени и достъпни образователни услуги за децата, трудността да се намерят подходящи условия за отглеждане на децата, когато родителите работят; липсата на съобразена с нуждите на децата градска среда… но пък ако се фокусираме само върху липсите, няма как да се почувстваме добре в собствената си кожа. Има много неща, за които можем да сме благодарни: имаме (все още) чудесна природа, където можем да водим децата си; имаме доста дълъг период на отпуск по майчинство, в сравнение с много други страни, и възможност да прекараме повече време с децата си в решаващ период от тяхното развитие; зараждат се и все повече общности на родители, които търсят алтернативи и си създават сами и групи за подкрепа, търсят решения на проблемите…

СВЕТЪТ

Мислила ли си за живот и кариера в чужбина?

Да, случва се . Живяла съм общо 2 години във Великобритания (1 година като помощник-учител в девически пансион в Шотландия и 1 година като специализант в Оксфордския университет) ; имам там приятели, чудесни спомени, много харесвам езика, културата, атмосферата, организацията на социалния живот, възможността да срещнеш хора от цял свят; обичам английските паркове, музеи и галерии и мечтая да заведа децата си там някой ден… за кариера в чужда страна обаче вече е късно. Така че се старая да се чувствам добре тук и да правя неща, които съм виждала да се случват на други места, а у нас са все още слабо познати – като групите за игра, родителските кооперативи, социалното предприемачество и много други идеи, които през последните години популяризирахме чрез и покрай „Плейцентър Приятели“.

ПОЧИВКАТА

Как релаксираш?

Свободното си време прекарвам с децата и се старая да правим заедно нещата, които и на самата мен носят удоволствие. Нямам много личен живот извън децата, но пък си давам сметка, че това е период от живота, който ще премине – скоро те ще искат да ходят сами на разни интересни места, така че ще имам и повече време за себе си, вероятно.

ПОЖЕЛАНИЕТО

Какво е твоето пожелание към българските родители?

Да успеят да развият силна връзка с децата си, независимо от възрастта им; да намират повече време за децата, семейството и приятелите си (любим цитат тук: Никой не е казал предсмъртно „Съжалявам, че не прекарвах повече време в офиса“); да намерят точния баланс между професионалния и семейния живот и да се чувстват в хармония със себе си и удовлетворени от живота, за да предадат това усещане и на децата си.