ЛИЧНО

Повлия ли ролята ти на баща и глава на семейство върху твоето професионално развитие и кариера?

Човек не подозира колко много може да постигне, стига да поиска. Всъщност, не стига само да поискаш. Трябва и да дадеш доста - усилия, време, любов, търпение... Колкото повече даваш, толкова повече получаваш. Това е валидно за семейството, за работата, за всичко. Хубаво е по-рано да разбереш, че можеш да реализираш мечтите си, стига просто да работиш за постигането им. Ангажиментите, свързани с родителството, отключиха непознати за мен качества на характера ми. Амплоато на баща и “глава на семейството” ме отведоха в бизнеса там, където не бях си помислял, че мога да стигна.

СЕМЕЙСТВОТО

Как изглежда обичайно неделята на твоето семейство?

Тримата с Виктор и Филип започваме около седем и половина сутринта с гледане на анимационни филми. Трудно е да пренебрегнеш ранното ставане на делничния ритъм, за един уикенд. Минаваме през едни бързи и заредени с много емоция палачинки, в приготвянето на които напоследък остана само Виктор. Филип май не вижда вече фокусника в мен, размятайки палачинки наляво-надясно из кухнята. По-късно се организираме за обяд с приятели или само със семейството. Магично е да се събереш с близки и познати в края на седмицата на продължителен неделен обяд. Много приятен и очакван завършек на седмицата, който лично мен ме зарежда много положително.

ДЕЦАТА

На какво те учат синовете ти?

Замислям се. Може би не съм бил достатъчно наблюдателен... На важни неща разбира се. На първо място търпение. Жена ми ще каже, че не съм аз този, който трябва да говори за търпение, но да, наистина това е нещо, което със сигурност съм научил от децата. Те промениха светогледа ми. Няма как да знаеш и разбираш нещата преди да са ти се случили. В тази връзка мога да кажа, че погледа ми върху всичко около мен се е променил следствие на тях. Децата ни учат да бъдем по-внимателни, по-ангажирани към заобикалящата ни среда.

РАБОТАТА

За никого не е тайна кризата в сферата на недвижимите имоти. Какви са твоите прогнози?

Индустрията на недвижимите имоти беше един от основните двигатели на икономическия растеж в последните няколко години, подкрепен от разрастването на финансовите услуги. В период на финансова и икономическа криза достъпът до кредит е труден, а парите са горивото на индустрията. Икономиките по света са в състояние на “рестарт”. За съжаление никой не е в състояние да предвиди кога колелото ще се завърти отново, кога световните пазари, ще заработят стабилно, което трябва да доведе до нормалното функциониране и на нашата икономика. Прогнозите за следващите шест месеца до година не са оптимистични, но със сигурност, кризата ще окаже оздравителен ефект не само в сферата на недвижимите имоти.

БЪЛГАРИЯ

Кои са най-сериозните проблеми на родителите в България според теб?

В основата си проблемите за всички родителите в България са еднакви, но за някой в зависимост от конкретния случай са най-. Родители с болно дете, които трябва да осигурят нужното му лечение и са принудени да търсят помощ чрез набирателни сметки и апели за помощ в медиите имат най-сериозния проблем в сравнение с родители, чието дете не е прието в еди коя си детска градина. Проблеми, решенията за които трябва да не са следствие от това, че си редовен данъкоплатец, а от социалната политика на страната. Тук е моментът да наблегна на това, че за голямо съжаление родителите в България имаме повече с какво да се борим, отколкото родителите в чужбина, където има значително повече сигурност и удобства за това да бъдеш родител.

СВЕТЪТ

Мислил ли си за вариант живот и кариера в чужбина?

Да, и то неведнъж. Странното е, че в последно време, когато нещата привидно вървят добре в България, все повече си мисля за това. Смятам, че промените, за които всички работим, а защо не и милеем, не се случват по очаквания начин. Естествено изникват въпросите, а всичко необходимо ли правим, достатъчно добре ли го правим, не са ли големи очакванията ни. За мен отговорът е - когато даваш всичко от себе си, както в работата, така и в отглеждането на децата си, е естествено да получаваш поне ответни на положените усилия резултати. Когато има външни фактори, с които е невъзможно да се пребориш, значи очевидно си сгрешил мястото или времето. Понеже времето за мен и моето семейство е сега, остава мястото. Мисля, че моите усилия някъде другаде биха се увенчали с повече резултати, които могат да бъдат пипнати - усетени. Жалко е, че се случва това.

ИГРАТА

На какво играете с твоите деца?

Ами, от дялкане на копия в двора през игра на Play Station до разглобяване на счупен фотоапарат, за да видим какво има вътре, нормални мъжки забавления. Мисля, че не е важно какво, а как. Безкрайно интересно е да наблюдаваш и участваш в заниманията на децата. Всички те са “изработатели” както казва големия ми син Филип. Вълшебен момент, да наблюдаваш тези малки гении, да провокираш мисълта им.

ПОДАРЪКЪТ

Кой е най-ценният подарък, който си получавал?

Най-ценният подарък е от жена ми. Роди Филип на рождения ми ден. Без никакви симптоми за това, че близо 20 дни преди термина ще ражда, ме изненада с най-неочаквания и ценен подарък. Сутринта в 8,30 се разделихме както обикновено на входната врата. Десет минути по-късно, ми звънна, за да каже, че са й изтекли водите. Трепетен момент. Много ценни подаръци имам и от синовете си. Имам един небостъргач от хартия, който Филип сам е направил за мен - незаменима част от кабинета в моя офис. Като изключим най-ценния подарък, мога да спомена много запомнящи се такива все от жена ми, например автомата ми за бира, който тя ми подари в едни горещи дни, фантастична машина за фенове на пенливата кехлибарена течност.

ПОЖЕЛАНИЕТО

Какво е твоето пожелание към българските родители?

За да не оставям горчиво усещане от казаното по горе, за “кризата”, “проблемите” и “живота вън от България” ще кажа, че на човек му се случва това, за което се бори. Ако си позитивно мислещ и се трудиш, за положителни каузи със сигурност ще ти се случат хубави неща. Сигурен съм, че родителите навсякъде по света са едни и същи. Разбира се има такива, на които им е по-лесно, както и такива, на които им е по-трудно. Вярвам, че основният двигател за положителните промени въобще са родителите. Ръкавите на ризата ми са отдавна навити, кой чакаме още?