ЛИЧНО

Как стана издател?

Страстта към книгите ни доведе стихийно и все пак – закономерно, до издаването на книги. В годините на прехода (не обичам този израз, но няма как) – имаше истински глад за книги; беше трудно да намерим на български световно известни заглавия, за които само бяхме чували. Така започнахме – с огромното желание да публикуваме книги, които за самите нас са интересни и необходими. Отначало беше трудно, учехме много неща в ход, срещахме много интересни хора. Първите преводачи, с които започнахме работа, бяха легендарни личности, част от тях вече си отидоха – Владимир Свинтила, Лилия Сталева, Краси Мирчев... Продължаваме да работим с невероятни хора, които много уважавам и с които вече сме и дългогодишни приятели.

СЕМЕЙСТВОТО

Помага ли ти семейството в твоята работа?

Разбира се – на практика основната работа в издателството се върши точно от семейството – ние сме страхотен екип и всеки един от нас се грижи много ангажирано нещата да вървят, да се развиват... Тоест, онова първоначално желание да дадем на хората любими и необходими книги продължава да съществува.

ДЕЦАТА

Има ли нещо, на което са те научили твоите деца?

Непрекъснато ме учат, а на мен това ми харесва. Определено живея много по-наситено и пълноценно, защото не се затварям в рамките на своите приятели или поколение, а научавам и нещата от техния нов свят на промени, на нови и различни ценности и мислене. Важно ми е да знам какво харесват и как мислят; какво слушат, на какво се смеят, какво ги възмущава. Много са различни и знаят много повече неща от мен! Те ми помагат да се променям и да съм „нова” непрекъснато – а това движение всъщност е много вдъхновяващо и жизнерадостно! Това е и страхотно предизвикателство – за да е пълноценен този диалог и размяна на мнения и интересни неща... аз също трябва да съм на ниво, за да мога да ги изненадам.

РАБОТАТА

Какво ново да очакваме от Издателска къща Лик през 2012?

Подготвили сме много добри заглавия, в различни области, които са същевременно традиционни за нас – Ще започнем годината с един невероятен сборник статии на Ноам Чомски, който се казва „Студии за езика и философията на ума”, сборникът е дело на Илиана Крапова, която е в личен контакт с Чомски и благодарение на нейните усилия имаме и предговор от автора за българското издание. Другото заглавие е „Депресията” – едно невероятно и много полезно изследване как да се справим с едно от наистина много проблемните в днешно време болестни състояния. Стресът на който сме подложени, храненето, невъзможността да се справим понякога сами, довеждат до тежки състояния – а те могат да бъдат овладени с повече грижа към нас самите. Още едно от новите ни заглавия ще е българската премиера на романа на Луис Алберто Уреа – „Дъщерята на колибрито” – много завладяващ стил и сюжет, който доставя истинско удоволствие на любителите на добрата литература. Освен това смятаме да направим нещо по-нетрадиционно в новия ни офис на Цариградско шосе 39 и Светослав Тертер – откриваме читалня с наши книги, където в уютна обстановка хората ще могат да четат, разглеждат, купуват книги и да пият специално подбрани видове чай. А в добавка от Нова година ще стартираме и арт ателиета – приложни изкуства, медитация, творческо писане и много други!

БЪЛГАРИЯ

Кои са най-сериозните проблеми на родителите в България според теб?

Познавам страхотни и много умни родители; но понеже въпросът е зададен така – за проблемите на родителите – ами смятам, че в голямата си част те нямат никаква подготовка и идея за възпитанието и отглеждането на децата. Струва ми се, че въпреки цялата информация за важната роля на родителя, хората продължават масово да смятат, че ако детето е нахранено, облечено и навикано или набито – всичко е ок, то ще си расте и само. Не са внимателни към децата си, към себе си, към думите си, към делата си. И в крайна сметка просто произвеждат мрачни подобия на себе си, което е много жалко...

СВЕТЪТ

Мислила ли си за живот и кариера в чужбина?

Не. Имам много живот и кариера тук, имам приятели, занимания, обичам дори езика, на който говоря. Не мисля, че бих се чувствала добре, въпреки че бързо се адаптирам. А и където и да замина, пак ще съм си аз, нали :-) Въпреки че понякога тукашните абсурди са нетърпими...

ИГРАТА

Любима игра?

Ами като малка много обичах да си играя на индианци, да строя колиби, да си правя лъкове, да се катеря по дърветата; също така обичах да сътворявам разни неща, да рисувам – и доколкото това е една непрекъсната игра – да чета. Май книгите са ми били винаги любима игра с неизвестен край...

ПОЧИВКАТА

Как релаксираш?

Ооо, танцувам аржентинско танго. Това ми е хобито и другата ми голяма страст. Обичам да пътешествам, обичам театър, ходя на концерти, продължавам да се забавлявам с измисляне и правене на разни неща – хартиена декорация или пък цветя от органза – има толкова много интересни неща, никога не скучая!

ПОЖЕЛАНИЕТО

Какво е твоето пожелание към българските родители?

Погледнете детето си, чуйте го, вглеждайте се в него, усетете го, прегръщайте го поне по 30 пъти на ден, повтаряйте му колко е невероятно, давайте му крила, а не ги подрязвайте – дайте му сила и го пуснете да лети!