ЛИЧНО

Твоята работа те среща с личните истории и драми на много деца и семейства. Стана ли по-чувствителна към тях, когато стана майка?

Към историите на децата и техните семейства станах чувствителна през 1997г., когато на прага на един социален дом ме посрещна детенце, чиито краченца бяха отстранени и то се придвижваше с ръцете си... То ме посрещна с най-голямата усмивка и най-ведрото настоение, което някога съм усещала в отсрещния човек! От тогава съм отдадена на една трудно постижима кауза и съм все така чувствителна към съдбите на много деца, които са сами. След като родих моя син – Мартин – болката от страданието на децата, с които работим стана по-голяма у мен, защото мога да сравня празния и много „самотен” поглед на децата, които растат в лечебните заведения у нас или така наречените домове. Сравнявам ги с погледа на Марти и ми става много тъжно.

СЕМЕЙСТВОТО

Как изглежда обичайно неделята на твоето семейство?

В неделя закусваме пържени филийки или палачинки, които приготвям аз. На масата сме аз и Марти, защото ние ставаме първи. Бащата в семейството в ранните часове си почива. След закуска аз и Мартин разхождаме нашия кокер шпаньор – Джими. След това всички излизаме на разходка в парка. Често водим Марти да кара джипове – доставя му неописуемо удоволствие. След обяд аз и Марти почиваме, защото така трупаме „чар” и набираме енергия. През това време тати Роби има възможност на тишина да се впусне в интернет или да погледа любим филм. След обяд играем и се събираме с приятели. В края на неделния ден, както се предполага, аз се заемам с чистене и подготовка за седмицата – много ми помагат двамата мъже в семейството. Понякога пазаруват един хляб три часа, но това е част от приятните мигове, в които аз съм сама у дома. Обичаме почивните дни като всички хора, защото те ни дават възможност да сме заедно, да поговорим, да поиграем, да помечтаем...

РАБОТАТА

Как избра да работиш в сферата на социалната работа с деца и семейства? Какво е необходимо за тази професия?

Аз споделих за мига, в който разбрах, че има домове за деца с увреждания. Това бе в далечната 1997г. в с.Искра до Карнобат. Тогава загърбих моята мечта да стана ръководител на туристическа агенция и станах офис координатор на британската фондация Европейски детски тръст. Всяка година, когато умората и чувството за безсилие ме обзема си казвам, че може би е време да променя моята роля в обществото и да бъда по-полезна, но все нещо ме провокира да остана. За тази професия са необходими много неща! На първо място морал и човечност! Без тях не може да бъдеш силен лидер на една истинска благотворителна организация. Нужно е човек да има силна воля, за да не се отчайва от бездействието на държавата или от нейните бавни действия в сферата на защита правата на детето. Ужасно чувство е да виждаш едно дете с едно много бедно семейство, което е на ръба на оцеляването и да се чудиш от къде да започнеш работа...особено като знаеш, че много ведомства ще откажат ангажираност. Важно е човек на моята позиция да може да увлича хората около своята мисия! Сам е невъзможно, а аз се радвам, че много известни личности от нашето общество са моя подкрепа! Вижте ги на нашия сайт! Те са опора именно в миговете, в които имам дилеми, че това, което правим има почва в нашата страна.

БЪЛГАРИЯ

Кои са най-големите проблеми на родителите в България според теб?

Според мен най-сериозният проблем на всички хора, които са в родителска роля е фактът, че нашето общество, нагласи и закони не насърчават тази роля. Много родители са оставени абсолютно сами да се справят с бедността, с наличието на увреждане при детето, с трудно поведение и липса на умения за справяне с него. Много родители не осъзнават, а и дори да го правят не знаят за наличието на фамилни терапевти и възможностите те да помагат за динамиката в едно семейство и справянето с естествените процеси и кризи в него. Няма информация и дори самите социални служби често не разполагат с информация. Сериозно предизвикалество за родителите остава дискриминативното отношение към тях и техните деца, ако те са от етнически произход или ако са с увреждане или много бедни! За мен сериозни трудности изпитват и повечето млади родители поради факта, че подготовката за тази роля е почти нулева. Ние считаме като общество, че човек става родител изведнъж с раждането на детето. Това далеч не е така и е функция на редица психологически и емоционални трансформации както у майката, така и у бащата. Ако няма подкрепа, консултиране и насочване от близки, а понякога и специалисти, се получава разбиване на семейството, а това не е добре за всички и най-вече за детето!

СВЕТЪТ

Мислила ли си си за вариант живот и кариера в чужбина?

От почти 10 години работя на доброволни начала в няколко управителни съвета и пътувам много. Понякога и със семейството ми, особено когато Мартин беше малък и не исках да се разделяме за дълго време. Впечатлявали са ме страни като Аржентина, Швейцария, Австрия, Белгия с много неща. Подредеността и спокойствието на живот, както и това, че градският транспорт е точен, а и факта, че междучовешките взаимоотношения са основани на уважение и зачитане достойноството, е важен за мен. Мислила съм за живот в чужбина, но мисията ми тук е по-важна на този етап!

ИГРАТА

На какво си играете с твоето дете?

Обичаме да танцуваме с него. Играем с конструктор и правим пистолети и замъци. Играем на детските площадки на криеница и с топка. Детския смях на Мартин е най-невероятния източник на енергия за мен!

ПОЖЕЛАНИЕТО

Какъв е твоят съвет към българските родители?

Да бъдат по-настоятелни към институциите за това правата на техните деца да бъдат спазвани, както и да бъдат подкрепяни в ролята на родители. Съветвам родителите да търсят подкрепа сред други родители без притеснения и чувство за срам! Добре е да търсим формирането на общности за взаимопомощ. Съветвам всички родители да отделят повече внимание на децата си, да общуват пълноценно с тях и да ги насърчават след техните провали, както и да признават техните успехи! Най-важният ми съвет е родителите да не забравят, че те са пример за своите деца и трябва да поддържат висок морал у децата си и да изграждат ценности в техния светоглед.