ИСКРЕНО И ЛИЧНО

Да родиш и отгледаш в България четири деца, да се разведеш не един, а три пъти и да се омъжиш за четвърти, заедно с това да изградиш предизвикваща завист професионална кариера и да не те е страх да провокираш общественото мнение – за това се изискват кураж и вътрешна сила. Това ли са причините за теб да четем толкова „пиперливи“ статии?

Причините са комплексни. Но мисля, че за всичко най-виновен е моят характер: не мога да мълча, не мога да се примирявам, не търпя, когато някой прережда някого... Излизам от къщи и се кълна пред себе си, че днес ще бъда кротка, смирена и мълчалива и... не се получава. Все пак трябва да има всякакви хора – това прави света привлекателен.

СЕМЕЙСТВОТО

Как изглежда обичайно неделята на твоето семейство?

Спане до късно. Дълга и разнообразна закуска (наричаме я МНО – не зная кой ни беше разказал за офицерските закуски в соц-миналото: салам, сирене, кашкавал, сладко и чай :), която може да мине и за обяд. Няколко игри на УНО. Евентуално колективно посещение на кино в някой от Мултиплексите – прекрасно е, че ги има... Приятна вечеря и много разговори за живота, книгите и хората. В такива вечери сме играли с децата на телепатия (намисляш си геометрична фигурка и я изпращаш мислено на човека до теб), чела съм им любимите си книги, какво ли не...

ДЕЦАТА

На какво те научиха твоите деца?

ООООО – откъде да започна! Най-важното – че животът ни ежедневно е изпълнен с вълшебство: само поискваш нещо (трябва да е добро, иначе не действа), замахваш мислено с вълшебната си пръчица и през следващите дни си отваряш очите, за да не се разминете с чудото. Научиха ме, че не е важно да бъда перфектна майка, а, че е достатъчно да съм искрена майка. Че приятелството е особен вид талант, който подлежи на отглеждане и стремително се развива през годините, ако не си суетен егоист. Че има много смисъл и топлота отвъд думите. Че нищо не е по-важно от близостта между родителите и децата им.

РАБОТАТА

Какво се случи с „Искрено и лично“? Ще го видим ли отново в ефир?

Спряха ни. Ще се опитам да не говоря за причините – в контекста на обстановката в обществото преди изборите, дори си мисля, че трябваше да се случи по-рано. Дали ще го има „Искрено и лично” отново, не зная. Не бих искала да бъда ежедневно на екран, поради много причини, за които си дадох сметка през тези месеци. Убедена съм, че ако нещо е необходимо, то ще намери сили за живот. Не мога да не призная, че ми е много приятно, когато непознати хора ми се усмихват и ми казват, че им липсвам „страшно много”. Увеличиха се приятелите ми – считам, че това са истинските комплименти за всеотдайността, с която правех „Искрено и лично”.

БЪЛГАРИЯ

Кои са най-сериозните проблеми на родителите в България според теб?

Лошото познаване на детската психология (единици са родителите, които се самообразоват в тази посока!). Амбициите. Родителската самота – по едно време бях на път да направя децата си „приятели” – повечето родители наричат процеса по този начин, но това не е вярно, децата не бива да се превръщат в „приятели”, тоест в отдушник за родителските трудности. Много пречи неумението да различиш истинските мотиви на твоето собствено родителско поведение – докъде действията ти се диктуват от егото ти, от страховете ти и къде започва истинската любов, грижа и внимание към детето ти. Аз исках децата ми да могат самостоятелно да взимат решения – това не винаги е сладко за родителя – защото отпада подчинението. Исках децата ми да имат право на своите лични победи във всеки един период от живота им, да се научат да се справят. А за да победиш, не трябва да се страхуваш; за да не се страхуваш, трябва да преодолееш трудна и опасна ситуация – няма родител, който да не иска да я спести на детето си – какво ли не съм измисляла в такъв момент: и да съм редом, и да не се забележи... Бъррр! Историите на героите в „Искрено и лично”, коментарите в предаването страшно много ми помогнаха и на много ме научиха.

СВЕТЪТ

Мислила ли си за вариант живот и кариера в чужбина?

За кариера – не. Любимата ми работа предполага не само езикови умения – това се учи, но най-вече общност, родство с хората, които те гледат и слушат. Това няма как да се случи в чужбина. Но за живот в чужбина – да, мисля ежедневно, прекрасно се вписвам, аз съм дисциплинирана, доброжелателна, усмихната, не товаря хората с проблемите си. Въпреки това не бъркам емиграцията с екскурзията, като в оня виц... (Обява в рая за едноседмична екскурзия в ада. Записва се Пешо, плаща и изкарва една незабравима седмица: жени, барове, оргии, пиянство, залагания... Връща се и го погва скуката. Мисли, мисли, върти, суче и отива при адаша си – Свети Петър с молба да го пусне да живее зад граница, тоест в ада. Свети Петър се опитал да го разубеди, но най-накрая го пуснал. Затворили се вратите адови зад Пешо и двама дяволи го хванали под мишниците и го помъкнали към най-близкия казан. Пешо започнал да се дърпа и закрещял – ама как така, къде са жените, къде са баровете и т.н. Тогава единият от дяволите го посъветвал повече да не бърка екскурзията с емиграцията и го пуснал в казана.)

ИГРАТА

Любима игра?

УНО и морски бой.

ПОДАРЪКЪТ

Кой е най-ценният подарък, който си получавала?

Най-ценният подарък ми е от небесата – децата! А благодарение на това, че те живеят в бъдещето – вече имам любима вещ, за пръв път в живота – електронна книга...

ПОЖЕЛАНИЕТО

Какво е твоето пожелание към българските родители?

Ох, мечтая за времето, когато хората ще образоват сърцата си, ще се научат да обичат истински, тоест без изисквания към „обекта” на чувствата си, без да „изяждат” това, което обичат. На всички родители, които четат тези редове, подарявам от сърце един любим цитат: ДЖИБРАН ХАЛИЛ ДЖИБРАН – „Вашите деца не са ваши деца. Те са синове и дъщери на копнежа по живота сам за себе си. Те идват чрез вас, но не от вас и макар да сте заедно, все пак не ви принадлежат. Може да им дадете обичта си, но не и мислите си, защото те имат собствени мисли. Може да приютите телата им, но не и душите, защото душите им ще се гмуркат в утрешния ден, който е недостъпен за вас, дори в сънищата ви. Може да се мъчите да сте като тях, но не се опитвайте да ги направите като вас. Защото животът не се връща назад, нито задържа вчерашния ден...” Вникването и повтарянето на тези редове, помага, наистина помага!