Не минава седмица, без да се появи поредната класация, която да определи нивото на българския ученик. В тези проучвания в зависимост от това как са правени и на базата на какви въпроси са препитвани тийнейджърите ни се движат между първото и предпоследното място.

Обективен измерител за мястото на младежите ни в световната скала на знаещите, естествено, няма.

Съществуват обаче 4 международни проучвания, които повечето специалисти признават за достатъчно авторитетни, за да дават представа не толкова за познанията на децата, колкото за способността им да използват наученото така, че то да помогне в реализацията им.

В най-популярното от тях нашенчетата са зациклили на 42-ро място от 56 възможни. Програмата, по която са проучвани, се нарича PISA, и се прави не само в Европа, но и в страни от Азия и Америка, включително САЩ. Характерно за нея е, че тя не наподобява стандартния тест, с каквито в момента МОН се опитва да замени школското изпитване. Въпросите са дадени така, че да проверят как учениците могат да извлекат полезното от текста и да го приложат в практиката. В началото им е поднесена информация под формата на текст, карта, чертеж или диаграма. Следват въпроси, на които те трябва да отговорят, правейки изводи от предложената информация, без да им се налага да цитират механично. Именно онова, което родното училище напоследък пренебрегва, втурвайки се да препитва тийнейджърите с наподобяващи лотария въпросници с 4 възможни отговора. От тях, дори и против волята си, хлапето все ще уцели три-четири верни.

В проучването на PISA за грамотността, проведено сред деветокласниците, учениците се разделят на общо 5 нива, като петото е най-високо. Второ ниво се приема за "критично" - човек, който не е достигнал до него, се предполага, че само чете, без да може да разбира текста, да интерпретира и да прави изводи, както и да го прилага в практиката. Предполага се, че такъв ученик няма потенциал да продължи образованието си по-нагоре, поне според международните стандарти на т. нар. програма за учене през целия живот.

А у нас едва 49 на сто от учениците са достигнали въпросното равнище и са над него. 51 на сто са в "зоната на здрача", където се борави само с елементарни понятия и текстове. Така че не е за учудване защо посланията на чалгата и рапа са най-лесно достигащите до масовия тийнейджър - просто те са му най-достъпни като понятия. 28,7 на сто от деветокласниците са дори под първо ниво, където грамотността достига само до познаването на буквите и свързването им в изречения. Те биха имали затруднения дори с изготвянето на собствените си документи за кандидатстване за работа. "Големият относителен дял на деца под първо равнище е заплаха за ефективността на образователната система", пише още в изследването. В пълен контраст на най-високо ниво, където се предполага, че са младите таланти с потенциал на бъдещи учени, са едва 2,1 на сто.

Именно заради тези резултати експертите от PISA препоръчват на България цялостна ревизия както на учебната програма, така и на учебниците. Те посочват също, че трябва да преразгледаме и приема с изпити в т. нар. елитни гимназии. Мотивът е, че заради деленето на школата на "елитни" и "неелитни" пада като цяло нивото на образователната система. Очертава се рязка пропаст между отличници и бъдещи безработни. Същият проблем освен в България съществува и в Германия, сочи изследването.

Доказателство за наложилата се вече пропаст в обучението е и абсурдният факт, че разликата в точките между първия и последния класиран в изследването е 346, което съответства на 10 пропуснати класа. Подобни резултати не е показала нито една друга страна. По математика резултатите са дори още по-печални, защото делът на децата под първо равнище - тоест онези, които могат да си купят нещо и да си вземат рестото, но се затрудняват с всякакви по-сложни операции. Там отличниците ни за съжаление са едва 0,6 на сто от участвалите. Общият брой на деветокласниците ни, които имат познания по математика под критичното второ ниво, е 53,6 на сто. За сравнение във Финландия например над това критично ниво са 90 на сто от децата.

Изследователите подчертават, че това не означава, че тийнейджърите ни не знаят абсолютно нищо в областта на математиката, а че дори при зададени всички необходими данни за решаване на задачата не успяват да намерят решение, когато то изисква съставяне на по-сложно уравнение и не може да се реши "по бабешки". Явно обаче и родното МОН не поставя тази висока летва пред тях, щом като самият образователен зам.-министър Кирчо Атанасов неотдавна заяви, че за всички задачи в приемния тест за гимназии имало и "бабешко" решение, въпросът бил само децата да го намерят. При това положение обаче остава под съмнение въпросът защо е необходимо изучаване на по-сложни математически формули в школото. /www.standartnews.com/