На 25 май 2009 г. в Столична община бяха представени резултатите от проекта на УНИЦЕФ “Училище без насилие”, който обхваща над 1 500 деца в 8 училища в София и Ловеч. Проектът стартира през лятото на 2007 г. с финансовата помощ и по инициатива на УНИЦЕФ - България, с подкрепата на Столична община, ДАЗД и Министерството на образованието и науката. За осъществяването на програмата бе привлечен екип специалисти от Дружеството на психолозите в България.

Госпожа Фандъкова (зам. кмет на Столична община) заяви готовността на общината да финансира от следващата учебна година включването на нови училища в проекта. Госпожа Криситна Попиванова (програмен директор от УНИЦЕФ България) обяви, че “насилие над деца е едно от най-тежките нарушения на правата на детето”. Отношението на УНИЦЕФ към въпроси като насилието над деца може да се изрази с едно съвсем кратко изречение: „Мълчанието означава съгласие.” Убеждение на организацията е, че няма невинни наблюдатели, а цялото общество трябва да се включи в решаването на проблема.

Конкретните резултати от “Училище без насилие” за децата, представени от психолозите, работещи по проекта са:
1.  Най-важният резултат е намаляване броя на децата – насилници и жертви във всеки клас. Тук има видимо намаляване, като преди имаше доста деца, които посочваха "всички" или са посочвали цифри като 20-25. Сега посочват най-често между 1 и 3 деца. Спад се забелязва и в броя на възприеманите като жертви – ако преди е бил средно около 4, сега средната клони към 2.
2. Рязко спада и тормоза от съученици от класа – с над 25%. За сметка на това се запазва броя на насилниците от други класове (по големи, не включени в проекта) и насилието излиза в двора на училището и на улицата. Затова е толкова важно проекта да обхване цялото училище и цялата общност.
3. Място на насилие - има забележим спад на тормоза в класната стая (почти два пъти).
4. Има промяна и в начина на тормоз. Докато в началото по често агресорите са били в група и са имали пасивни поддръжници, то сега този процент намалява. Но се запазва се тенденцията когато има тормоз, той да се извършва пред публика, а агресорите да имат помагачи. Налагащ се извод е, че още трябва да се работи по посока на това да няма обществена подкрепа и търпимост към агресивните форми на поведение.
5. Любопитна е тенденцията малко повече деца от преди да признават, че са тормозили други деца. Това би трябвало да се приеме като положителен факт, свързан с осъзнаването на собствените действия и разпознаването на агресивното поведение. Тази тенденция би могла да бъде особено положителна от гледна точка на това, че осъзнатото поведение може много по-лесно да бъде управлявано (с помощта на извършителя, а не срещу него както е когато няма осъзнаване и приемане), разбира се, когато има установена система за въздействие.

Информация за проекта на УНИЦЕФ “Училище без насилие”:
„Училище без насилие” е българският вариант на най-ефективната „анти-буллинг” програма в света – тази на норвежкият психолог Дан Олвеус. („Анти-булиг” се наричат програмите насочени срещу насилието и най-вече срещу тормоза в училище.) Нейната  ефективност е толкова висока, че в различни варианти  е въведена в повече от петдесет страни от всички континенти. Основното послание  на тази програма е, че е невъзможно да се справим с тормоза между децата в училище, без обединените усилия  на родители, учители, деца и обществото като цяло. Това обаче става на принципите на строги норми и ограничаване на неприемливото поведение на децата; чрез последователност в прилагането на ненаказателни, нефизически санкции за нарушаването на правилата и чрез активно включване на възрастните в ролята им на авторитети и ролеви модели.

В хода на проекта „Училище без насилие” в София, бяха проведени 4 независими изследвания. Бе използвана една и съща методика - тази на автора на модела Дан Олвеус, адаптирана за България от проф. Пламен Калчев. Изследването е под формата на анкета, съдържаща над 40 въпроса, отнасящи се до това какви са формите на насилие, къде най-често това се случва, колко и кои са насилниците, как реагирате на насилието и др. Преди да попълнят анкетата децата се запознават с определението за тормоз и насилие.
Четирите независими изследвания бяха проведени с деца на възраст от 11 до 14 г. (четвърти – седми клас) в пет софийски училища, както следва:
• Преди началото на проекта – юни 2007 г.
• Три месеца след началото на проекта – ноември 2007 г.
• В края на  първата година от проекта – юни 2008 г.
• В края на втората година – май 2009 г.

За УНИЦЕФ:
Закрилата на децата от насилие е стратегически приоритет в работата на УНИЦЕФ в България. Търсят се конкретни решения на проблемите на децата. Дейностите на УНИЦЕФ и българските институции целят развитието и реформирането на цялата система за закрила на детето, синхронизирането на работата на различните институции от системата по отношение на насилието над деца, поставяйки интересите на детето преди всичко. “Училище без насилие” е част от проекта “Превенция на насилието сред деца”, залегнал в програмата на УНИЦЕФ в България.

УНИЦЕФ е Детският фонд на Организацията на Обединените Нации и част от голямото семейство на ООН. От 1946 година насам, УНИЦЕФ е водеща организация, работеща в полза на децата, представена в над 150 страни по света. УНИЦЕФ помага за оцеляването и благоденствието на децата от ранното детство до юношеството. УНИЦЕФ оказва помощ в областта на детското здравеопазване и пълноценното хранене, за осигуряване на основно образование за всички момичета и момчета, както и за закрила на децата от насилие, експлоатация и СПИН. УНИЦЕФ се финансира изцяло от доброволни дарения на отделни лица, фирми, фондации и правителства.

За повече информация:
Цветелина Бонова, Комуникации и връзки с обществеността, УНИЦЕФ България
Тел.: 02-96-96-207, 0882-42-44-43
Email: tbonova@unicef.org